Горна Брестница е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Горна Брестница
България
42.2822° с. ш. 22.6137° и. д.
Горна Брестница
Област Кюстендил
42.2822° с. ш. 22.6137° и. д.
Горна Брестница
Общи данни
Население54 души[1] (15 декември 2023 г.)
7,1 души/km²
Землище7,724 km²
Надм. височина811 m
Пощ. код2575
Тел. код07921
МПС кодКН
ЕКАТТЕ16141
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)

География редактиране

Селото се намира в Кюстендилската котловина, на 4 километра северозападно от град Кюстендил, в южните склонове на планината Лисец.

Съставено е от център (Варош) и махалите Горна, Чамуганска, Босачка, Бързачка и Синадинска.

Според предания името на селото, Брестница, произхожда от множеството брястове, които по-рано е имало в по влажните места на землището. Казва се Горна Брестница, понеже по-ниско от него имало село Долна Брестница, сега махала на с. Жиленци.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Лозно (1883-1887), община Жиленци (1887-1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население редактиране

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 221 260 321 335 329 324 249 154 108 96 100 66 69

История редактиране

Село Горна Брестница е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Биресниче.

През 1866 г. е посочено в турски регистри под името Бресница с 14 домакинства и 111 жители.

Преди Освобождението в селото е имало турски чифлик, собственост на Сулиманко, който избягал в Крива паланка.

В края на ХІХ век селото има 6025 декара землище, от които 2741 дка ниви, 1857 дка гори, 733 дка мера, 594 дка естествени ливади, 64 дка градини и 34 дка лозя и се отглеждат 684 овце, 173 говеда, 34 коня и 113 кози. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството, дърводобива и домашните занаяти.

През 1882 г. е построена църквата „Свети Дух“, през 1892 г. е открито училище. Основано е земеделско кооперативно спестовно сдружение „Свети Дух“ (1910), което от 1947 г. става всестранна кооперация.

През 1951 г. е учредено ТКЗС „Септември“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1970). Главните улици са асфалтирани.

Активни миграционни процеси.

Религии редактиране

Село Горна Брестница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции редактиране

  • Кметско наместничество.
  • Читалище „Осоговски лъч“ – действащо читалище, регистрирано под номер 3408 в Министерство на културата на Република България.

Исторически, културни и природни забележителности редактиране

  • Църква „Свети Дух“. Построена е, видно от надпис в олтара, през 1882 г. Представлява еднокорабна постройка с три слепи купола на свода. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери, които са резбовани. Иконите са от неизвестен живописец. Степописите са изпълнени през 1905 г.
  • Оброк. Намира се в местността „Полето“

Редовни събития редактиране

Традиционно се организира земляческа среща (курбан) всяка първа събота от септември.

Литература редактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.319-322;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.54-58;

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 139 - 140.