Горна Горица
Горна Го̀рица (на албански: Gorna Gorica) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 700 жители.[1]
| Горна Горица Gorna Gorica | |
| — село — | |
  Горна Горица | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Пустец |
| Географска област | Мала Преспа |
| Надм. височина | 960 m |
| Население | около 700 души (2007) |
География редактиране
Селото е разположено на 18 километра северозападно от общинския център Пустец в източните поли на планината Галичица, недалеч от брега на Голямото Преспанско езеро. В Горна Горица живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
История редактиране
В селото е разкрита раннохристиянска базилика. Горногоришката кула е обявена за паметник на културата в 1973 година.[2]
В края на XIX век Горна Горица е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горица живеят 285 българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горица е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 35 къщи.[4]
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на Екзархията в края на XIX век в селото има 33 православни къщи с 404 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горица има 360 българи екзархисти.[5]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Горица в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[6]
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Горна Горица има 33 къщи с 404 жители.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горна Горица има 12 къщи славяни християни.[8]
В март 1933 година Албания депортира 150 български семейства от селата Горна и Долна Горица, което след отказа на ратификация от албанска страна на Албанско-българския протокол от 1932 година, допълнително влошава албано-българските отношения.[9]
В 2013 година официалното име е сменено от Горица е Маде (Goricë e Madhe) на оригиналното Горна Горица (Gorna Gorica).[10]
| Година | Население |
|---|---|
| 1900 | 285 |
| 1926 | 511 (с Долна Горица) |
| 1945 | 201 |
| 1960 | 329 |
| 1969 | 369 |
| 1979 | 406 |
| 1989 | 489 |
| 2000 | 515[11] |
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр.135.
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Korçës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Paskal, Milo. Albania and the Balkan Entente // Balkan Studies 39 (1). Bulgarian Academy of Sciences, 1998. с. 111.
- ↑ Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase // Info Arkiv, 17 април 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
- ↑ Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 13 май 2008