Горна Гращица
Горна Гращѝца е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
| Горна Гращица | |
  Горна Гращица  Горна Гращица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 336 души[1] (15 март 2024 г.) 27,7 души/km² |
| Землище | 12,153 km² |
| Надм. височина | 570 m |
| Пощ. код | 2535 |
| Тел. код | 07912 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 16198 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
| Кметство – кмет | Горна Гращица Румен Чучков (БСП) |
География
редактиране
Селото е разположено в Кюстендилската котловина, на 12 км източно от град Кюстендил, на шосето Кюстендил — Бобов дол, между селата Коняво и Таваличево, в подножието на Конявската планина.
Махали: Томанова, Горна, Долна, Станчова и Прогоно.
Климатът е умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]
Население
редактиране
|  |
История
редактиранеСело Горна Гращица е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горна Гращиче.
През 1866 г. селото има 45 домакинства и 312 жители.
След Освобождението населението се увеличава с преселници от Краище и Босилеградско.
В края на ХІХ век селото има 10393 декара землище, от които 664 дка ниви, 1582 дка пасища, 600 дка гори, 540 дка естествени ливади, 419 дка овощни и зеленчукови градини и 603 дка лозя и се отглеждат 1351 овце, 333 говеда и 55 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти: шивачество, зидарство и коларо-железарство. В селото има 14 воденици.
През 1872 г. е построено училище, през 1889 г. – църквата „Свети Димитър“. Основано е читалище „Светило“ (1919) и земеделско спестовно-заемно дружество „Лоза“.
При избухването на Балканската война един човек от Горна Гращица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
През 1948 г. е учредено ТКЗС „Щастие“, което от 1982 г. е в състава на АПК – с. Коняво.
Селото е електрифицирано (1947) и водоснабдено (1947). Изградени са 2 микроязовира. Построени са сгради за селския кооператив и магазин с фурна. През 1957 г. е открита нова училищна сграда, пощенска станция, здравен дом, детска градина. Главните улици са асфалтирани.
Религии
редактиранеСело Горна Гращица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
редактиране- Кметство Горна Гращица.
- Читалище „Светило“ – действащо читалище, регистрирано под номер 76 в Министерство на Културата на Република България. Дейности: група за автентичен фолклор – състои се от 14 жени, танцов състав; библиотека – над 11000 тома.
Исторически, културни и природни забележителности
редактиране- Църква „Свети Димитър“. Построена е през 1886 г. от майстор Стоимен Стоянов — Шопа от село Ресен, сега в Сърбия и две махали в България, сега обезлюдени. Представлява еднокуполна, едноапсидна трикорабна псевдобазилика. В двора на църквата е изградена от същия майстор и камбанария. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти.
- Архитектурен паметник-възпоменателна чешма с две възпоменателни плочи на загиналите във войните през 1912–1913 г., 1915–1918 г. и 1944–1945 г.
- В центъра на селото се намират две чешми стара „турска“ и „селска“ построена през 80-те години на ХХ век.
- В близост до Горна Гращица има четири микроязовира, предлагащи добри условия за спортен риболов.
- Над селото в Конявската планина се намира едно от най-добрите места за делтапланеризъм, поради топлите въздушни течения. Провеждат се национални и международни състезания.
Личности
редактиране- Константин Димитриев (неизв.), опълченец родом от с. Горна Гращица.
- Георги Илиев Язаров (р.13.12.1925 г.), историк, полковник, ст.н.с., кандидат на историческите науки, родом от с. Горна Гращица.
- Крум Узунов (1933-1988), бивш кмет на Кюстендил
Литература
редактиране- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.277-282;
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 140.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.