Горна Малина (община)

община в България

Община Горна Малина се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Горна Малина (община)
      
Общи данни
ОбластСофийска област
Площ295.38 km²
Население6 591 души
Адм. центърГорна Малина
Брой селища14
Управление
КметАнгел Жиланов
(независим политик; 2015)
Общ. съвет13 съветници
  • МК Заедно (3)
  • ГЕРБ (3)
  • БСП (3)
  • Народен съюз (2)
  • МК Референдум (1)
  • МК Единство (1)
Горна Малина (община) в Общомедия

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината се намира в централната част на Софийска област. С площта си от 295,378 km2 е 11-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 4,17% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е равнинен, хълмист, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Задбалканските котловини и Ихтиманска Средна гора.

В северния район на общината се простират участъци от две планини, които са части от Западна Стара планина. На запад от Ботевградския проход (Арабаконак) са разположени крайните югоизточни части на планината Мургаш. Максималната ѝ височина в общината е връх Витинска поляна 1274,1 m, разположен на 2 km северозападно от прохода Витиня. На изток от прохода в нейните предели попадат крайните западни части на Етрополска планина. В нея на границата с община Етрополе, на 1 km северозападно от Етрополския проход се издига най-високата точка на община Горна Малина – връх Звездец 1654,8 m.

Средната, западната и югозападната част на община Горна Малина се заема от три котловини. На запад и югозапад се простира най-източната част на Софийската котловина. Тук релефът е равнинен и слабо хълмист и в нея югозападно от село Априлово, на границата с община Елин Пелин се намира най-ниската точка на общината – 553 m н.в.

Североизточно от Софийската котловина и общинския център село Горна Малина в посока от север-северозапад на юг-югоизток на протежение от 10 km и ширина 2 – 3 km се простира Негушевския рид, която свързва планината Мургаш на север с Ихтиманска Средна гора на юг. Североизточно от него е разположена малката Саранска котловина (35 km2). Дължината ѝ от север на юг е около 10 km, а ширината 5 km. Надморската ѝ височина е около 600 m. Източно от нея в посока север юг се простира втори планински праг – Опорския рид, който също свързва планината Мургаш на север с Ихтиманска Средна гора на юг. Неговата дължина е оокол 10 km, а ширината му – 5 – 6 km. На изток от него се намира най-малката и най-високата задбалканска котловина – Камарската. Площта ѝ е около 10 km2, има почти кръгла форма с диаметър около 4 – 5 km и надморска височина 700 – 800 m. На изток от нея, по границата с община Мирково е разположен третия по ред планински праг, свързващ Етрополска планина на север с Ихтиманска Средна гора на юг. Неговата дължина е около 15 km, а ширината му – 3 – 4 km.

В югоизточните части на община Горна Малина се простират крайните северозападни разклонения на планинския рид Белица (част от Ихтиманска Средна гора). Неговата най-висока точка в пределите на общината е връх Опор 1089,2 m, разположен на 3,1 km североизточно от село Байлово.

По източната граница на общинаГорна Малина с община Мирково преминава участък от Главния вододел на България, като територията ѝ спада към Черноморския водосборен басейн.

Почти цялата община се отводнява от Макоцевска река (43 km, десен приток на Лесновска река, която е десен приток на Искър) и нейните притоци. Тя извира от Главното Старопланинско било, югоизточно от седловината Витиня, на 1064 m н.в. Тече на юг през Камарската котловина, пресича Републикански път I-6 и в село Долно Камарци приема отляво Стъргелска река. Навлизайки в землището на село Макоцево, приема нов ляв приток Кърлевишката река, завива на запад, приема водата на големия Меднишки извор, продължава на запад, проломява Опорския рид и в местността „Падалото“ приема отляво Опорска река. Протича покрай селата Макоцево и Чеканчево, минава през Саранската котловина, при село Негушево минава през къса теснина между баири и излиза в село Горна Малина, а от там в Софийската котловина. След село Долна Малина коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги и югозападно от селото напуска пределите на общината. Водата и́̀ не пресъхва никога. През зимата замръзва. Наклонът и е малък, като по цялото си течение през макоцевското землище от двете си страни образува плодородни лъки, заети от ливади, овощни градини и ниви. При проливни дъждове поради балканския характер на басейна водата и приижда. Водите ѝ се използват за напояване.

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 6209 100,00
Българи 5575 89,79
Турци 12 0,19
Цигани 282 4,54
Други 15 0,24
Не се самоопределят 13 0,21
Не отговорили 312 5,02

Движение на населението (1934 – 2021)

редактиране
Община Божурище
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 13623 13469 12864 11043 9809 8429 7552 7062 6209 6175
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

редактиране

Общината има 14 населени места с общо население от 6175 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Горна Малина, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Априлово 1099 12,050 Сагърлиево, Воловарско Долно Камарци 417 32,375
Байлово 309 24,478 Макоцево 152 21,663
Белопопци 601 15,425 Ак Дамишменд Негушево 199 32,921
Гайтанево 192 18,169 Осоица 297 29,241
Горна Малина 1474 14,064 Саранци 295 8,651 Ташкесен
Горно Камарци 207 31,407 Стъргел 257 39,519 Стръгел
Долна Малина 420 5,994 Чеканчево 256 9,421
ОБЩО 6175 295,378 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • МЗ№ 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сагърлиево (Сегърлиево) на с. Воловарско;
  • МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Воловарско на с. Априлово;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Стръгел на с. Стъргел без административен акт.

Транспорт

редактиране

През територията на общината, от запад на изток, на протежение от 25,3 km преминава участък от трасето на жп линията СофияКарловоБургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 67 km:

Топографска карта

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране