Отваря главното меню

Горноводенският манастир „Свети Свети Кирик и Юлита е български православен манастир в Асеновградска духовна околия на Пловдивска епархия на Българската православна църква.

Горноводенски манастир
„Свети Свети Кирик и Юлита“
Манастирската църква „Св. Петка“ (1850)
Манастирската църква „Св. Петка“ (1850)
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.0036° с. ш. 25.4111° и. д.
Местоположение в България
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Асеновград, България
Изграждане XIV-XX век
Съвременен статут Паметник на културата
Съвременно състояние Действащ женски манастир
Горноводенски манастир
„Свети Свети Кирик и Юлита“
в Общомедия
Манастирът отвън

Съдържание

МестоположениеРедактиране

Разположен е в западнородопския рид Чернатица, на около 2 км югозападно от Асеновград и на километър южно от кв. Горни Воден на Асеновград.[1] Няма точна датировка на въздигането на манастира.

ИсторияРедактиране

За манастира има сведения, че е построен за първи път през 14 век в близост до аязмо (лековит извор). Разрушен е наред с редица други манастири и църкви по време на насилственото ислямизиране на Чепино (Западните Родопи) през 17 век В края на века е издигнат наново манастир на същото място, посветен на Св. Петка. Малко по-късно старият манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ също е възстановен в близост до новия. През 1810 г. двата манастира са опожарени и разрушени от кърджалии.

Възстановяването на сегашния манастир започва през 1816 г. и продължава до 1835 г. Църквата е осветена на 15 октомври 1850 г. В борбите за църковно-национална независимост манастирът попада в гръцки ръце в средата на 19 век и е върнат отново на българската църква чак през 1930 г. Сериозни щети понасят сградите по време на пожар през 1924 г. и земетресение през 1928 г. През 1920-те и 1930-те години в „Св. св. Кирик и Юлита“ се помещава богословско училище. През 1943 – 1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер носещ името „Свети Кирик“.

След 9 септември 1944 г. комунистическата власт изоставя манастира, а по-късно го трансформира в дом за душевноболни. През 1981 г. Съюзът на архитектите в България получава разрешение да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. Следващата година екип от архитекти и инженери, оглавяван от арх. Любомир Шинков, разработва проект за реставрация и трансформиране на манастира за нуждите на Международната архитектурна академия. Реконструкцията, проведена под техническото ръководство на Христо Радев, започва през 1983 г. и приключва през 1987 г. На 25 септември 1985 г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза.

До 2010 г. е функционирал като тризвезден хотел, който е отворен за посетители.[2]

След дългогодишни съдебни дела в Окръжния съд в Пловдив между Пловдивската митрополия и Съюза на архитектите в България, съдът връща на 4 ноември 2010 г. манастира на Църквата като законен собственик. Браншовата организация трябва да се изнесе и да плати на митрополията 10 хил. лв разходи. Според решението на магистратите Църквата не е отстъпвала собствеността си и архитектите са строили върху чужд имот, следователно построеното от тях принадлежи на Църквата.

Съборна църкваРедактиране

Горноводенският манстир представлява комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея. Манастирската църква „Св. Петка“ е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика с притвор. По-голямата част от стенописите са дело на големия български художник Алекси Атанасов. Запазен е целият иконостас, включително и икони, рисувани от известния майстор Захари Зограф.[2]

АязмотоРедактиране

Манастирският кладенец се намира точно зад апсидата на съборната църква. На около 500 м североизточно от манастира се намира аязмо, до което е изграден параклис, посветен на Св. св. Кирик и Юлита, в него също са запазени някои фрагменти и фрески.[2]

БележкиРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Никола Филипов. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден. С., SM, 2011.

Външни препраткиРедактиране