Горно Ботево

българско село

Горно Ботево е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

Горно Ботево
Общи данни
Население 907 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 27,025 km²
Надм. височина 144 m
Пощ. код 6053
Тел. код 041172
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 16701
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Петко Петков

ГеографияРедактиране

Село Горно Ботево се намира на 18 km от Стара Загора. Разположено е в Старозагорското поле. Покрай селото преминава Дълбошката река.

ИсторияРедактиране

На около 3,6 километра югоизточно от селото се намират останките на крепостта Калето.[1]

Селище в близост до съвременното е имало още по римско време, тъй като са намерени гробове от това време. Сведения за селище в този район се срещат и в турски регистър от 1488 г. Селото е основано от неизвестен турски бей в средата на 17 век и е наречено Шамлии по името на местността Шамлъ. През 1837 г. се срещат сведения за друго село в близост Кючук Дуванлии, населено само с българи. Дуванлии е наречено така, тъй като там е било развито отглеждането на соколи за лов (на турски: doğan, сокол). След Освобождението Кючук Дуванлии се преименува на Малък Соколец (среща се и като Соколец), а Шамлии през 1906 г. става Горно Ботьово. На 3 km северно от селата по времето на Руско-Турската освободителна война се е провел Джуранлийския бой (19-31 юли 1877). На мястото на битката днес има издигнат паметник. Селото е водоснабдено през 1908 г. и са построени 4 чешми. След Първата световна война около 50 семейства бежанци от село Балъкьой в Беломорска Тракия се заселват в Горно Ботево[2]. През 1940 г. селата са обединени административно в сегашното село Горно Ботево. По време на Балканските и Първата световна война селото е дало 45 жертви на фронта. Първото училище в селото е открито пред 1879 г., а сегашната сграда на училището е построена през 1930 г.

Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1877 г. Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3][4]

ИкономикаРедактиране

В селото е разположен Завода за каучукови уплътнения (ЗКУ).

Обществени институцииРедактиране

  • Народно читалище „Пробуда-1927“. Създадено през 1927 г. Читалището разполага със 7000 книги и списания, салон на два етажа за театрални постановки и кино.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Паметник на загиналите в битката при селото по време на Руско-турската освободителна война
  • Паметник на загиналите от селото в Балканските и Първата световна война
  • Паметник на Димитър Карев – написал историята на с. Балъккьой, Беломорска Тракия

Редовни събитияРедактиране

На 26 октомври жителите на Горно Ботево отбелязват празника на селото с традиционният Тракийски събор.

ЛитератураРедактиране

Цялата родова история на загиналите във всички войни войници от Горно Ботево е описана и съхранена в хрониката „Историческа памет“ от Димитър Динев Димитров – Заяков.

СпортРедактиране

Селото разполага със затревен стадион на който играеше Левски (Стара Загора). На стадиона играят и други отбори от В група, които нямат терен на разположение за домакинските си мачове. Селският футболен отбор се казва Ботев, но в момента не развива футболна дейност. Цветовете му са бяло, зелено и червено.

ДругиРедактиране

Бележити личностиРедактиране

  • Атанас Маноилов (1860-1935) Пръв учител и будител. Кмет на селото без прекъсване 25 години. По негова инициатива през 1885-1887 г. е построен православен храм „Свети Димитър“ в с. Горно Ботево. През 1905-1908 г. е водоснабдил селото с питейна вода.
  • Станчо Момчев (1873-1930) Съвместно с Димитър Драгиев работи за изграждането на БЗНС в страната. Умира след побой в гр. Лом, където бил по съюзна работа.
  • Енчо Николов Енчев – Даскал Енчо (1876-1937) Основал БРСДП в с. Горно Ботево.
  • Проф. Грозьо Станилов Добрев – доктор по математика. Работи в БАН и като декан на Математическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Чете лекции в престижни чуждестранни университети.

ИзточнициРедактиране

  1. bulgariancastles.com, Калето с. Горно Ботево
  2. www.atanas-shterev.com
  3. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.