Горно Граматиково
Горно Граматиково (на гръцки: Άνω Γραμματικό, Ано Граматико, катаревуса: Άνω Γραμματικόν, Ано Граматикон, до 1927 година Άνω Γραμματίκοβο, Ано Граматиково, катаревуса Άνω Γραμματίκοβον, Ано Граматиковон,[1] на румънски: Grămăticova) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
| Горно Граматиково Άνω Γραμματικό | |
| — село — | |
  Горно Граматиково  Горно Граматиково  Горно Граматиково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 1160 m |
| Население | 16 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 58002 |
| Телефонен код | 58002 |
География
редактиранеСелото е разположено на 1160 m надморска височина, на 20 km южно от Острово (Арниса), в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио).[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеСелото вероятно е било българско, разсипано при потушаването на Негушкото въстание в 1822 година. Селото доста по-късно е възстановено от власи скотовъдци.[2]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Граматиковон (Grammatikovon), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Граматиково (Gramaticovo) е посочено като село във Воденска каза с 280 къщи и 848 жители българи и 415 помаци.[4]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), в края на ХIХ век населението на Горно Граматиково, заедно с това на Долно Граматиково е съставено от 480 българи и 300 турци,[5] но други източници посочват Горно Граматиково като село от около 100 къщи - изцяло власи, предимно гурбетчии, които през 1888 година откриват и румънско училище.[6] Самият Кънчов отбелязва на етнографската си карта едното село като влашко, но Долно, а не Горно Граматиково.
Според гръцка статистика от 1904 година в живеят 842 влахофони, от които нито един румънеещ се, и 1658 елинофони.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Граматиково (Γραματικόβου), Кайлярска каза, живеят 842 гърци влахофони и 1658 гърци елинофони, а в Колиби (Καλύβια) 100 гърци влахофони, от които всички се румънеят.[8]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В преброяванията от 1913 и 1920 година селото фигурира под името Колиби.[2]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Граматиково има 100 къщи власи християни.[9]
Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949) и през зимата на 1947 година жителите му са евакуирани във Воден.[2]
Селяните се занимават със скотовъдство, производство на картофи и експлоатация на гората. След войната част от жителите му се изселват във Воден и Негуш, но продължават да обработват имотите си в селото.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 549[2] | 454[2] | 615[2] | 293[2] | 241[2] | 79[2] | 9[2] | 103[2] | 78 | 11 | 16 |
Личности
редактиране- Родени в Горно Граматиково
Атанасие Наста (1912 – 1996), румънски адвокат, филолог, арумънски писател и поет- Гогу Пию (1918 – 1948), румънски политик
- Думитру Париза (1908 – 1996), румънски поет
- Коста Баку (1883 – ?), румънски свещеник в църквата „Свети Димитър“ в Граматиково, разрушена по време на Втората световна война; след войната му е забранено да служи на румънски и става гръцки свещеник[10]
- Хали Жога (Hali Joga), войвода на чета на румънската пропаганда[11]
- Други
- Йон Карамитру (1942 – 2021), румънски актьор и арумънски активист, по произход от Горно Граматиково
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 92.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ IERARHI AROMÂNI ORIGINARI DIN PENINSULA BALCANICÃ[неработеща препратка]
- ↑ Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.191.