Горно Лисиче (на македонска литературна норма: Горно Лисиче) е бивше село в Северна Македония, днес квартал на столицата Скопие, част от община Аеродрум.

Горно Лисиче
Горно Лисиче
— квартал —
Поглед на дял от селото
Поглед на дял от селото
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаАеродрум
Географска областСкопско поле
Надм. височина234 m
Население18 233 души (2002)
Пощенски код1000 Skopje
МПС кодSK
Горно Лисиче в Общомедия

География редактиране

Горно Лисиче е разположено в Скопската котловина в крайната източна част на града, на десния бряг на Вардар.

История редактиране

В края на XIX век Горно Лисиче е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов към 1900 година в Горно Лесиче живеят 330 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Горно Лисиче има 368 българи екзархисти и работи българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Горно и Долно Лисиче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Горно Лисичие е създадена колония, заселена с колонисти от цялата страна.[4]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горна Лисица (Grn. Lisica) като село с неясен етнически състав.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Лисиче като българско село.[6]

В 1975 година е възобновена църквата „Св. св. Петър и Павел“.[7]

Според преброяването от 2002 година Горно Лисиче има 18 233 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 16 408
албанци 721
турци 93
роми 357
власи 98
сърби 405
бошняци 20
други 121

Личности редактиране

Родени в Горно Лисиче
  •   Найдо Георгиевски (р. 1942), поет от Северна Македония
  •   Радко Кръстев (? - 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска, родом от Горно или Долно Лисиче[9]

Бележки редактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  4. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26. Посетен на 30 януари 2014 г.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 117-118. (на македонска литературна норма)
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007 
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.