Горно Папратско

селище в Гърция, Западна Македония

Горно Па̀пратско, още Папърско (на гръцки: Πτεριά, Птерия, понякога Άνω Πτεριά, Ано Птерия, среща се и формата, Φτεριά, Фтерия, до 1926 година Άνω Παπράτσκον, Ано Папрацкон,[2] на албански: Prapacka e Sipërme) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Горно Папратско
Πτεριά
— село —
Гърция
40.5055° с. ш. 21.0545° и. д.
Горно Папратско
Западна Македония
40.5055° с. ш. 21.0545° и. д.
Горно Папратско
Костурско
40.5055° с. ш. 21.0545° и. д.
Горно Папратско
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина820[1] m
Население92 души (2021 г.)
ДемонимГорнопапратчѐни

География

редактиране

Селото е разположено на 22 километра западно от демовия център Костур и на 5 километра от гръцко-албанската граница, в северните поли на Алевица. На северозапад Папратско граничи с Шак (Комнинадес), на югозапад с Тръстика (Акондио), на юг с Гръче (Птелея), на изток с Ошени (Ини). Преди 1923 година махалите на Папратско са Горно Папратско, южната махала, разположена на хълм, населена с албанци мюсюлмани, Долно Папратско, северната махала в равнината, населена с българи заселници, които освен български говорят и албански и Средната махала (на албански Mehalla e Mesi), разположена на хълм между българската и албанската.[3]

В Османската империя

редактиране

Горно Папратско е традиционно българско село, потурчено в немирните години при управлението на Али паша Янински.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горно Папратско има 330 жители българи мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Папраско е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 40 къщи.[5]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[6]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско 350 жители.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Горно Папратско преди Балканската война има 45 помашки къщи.[8]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горно Папратско е обозначено като българо-турско селище.[9]

До 1923 година фамилиите в Горно Папратско са Дубарови (Dubara), Кондови (Kondo), Лиманеви (Limani), Пайолеви (Pajolli) и други.[10]

През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Папратско има 50 къщи славяни мохамедани.[11]

В 1924 година мюсюлманското население на Горно Папратско се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 181[12] или според други данни 49 семейства и 194 души.[13][1]

В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Птерия (в превод Папратско).

През Втората световна война в Горно Папратско е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[14]

Жителите традиционно произвеждат жито, леща и тютюн.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Папратско на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Четирска река[15] Κόρε Ρέκα Ано Рема Άνω Ρέμα[16] река, минаваща Ю от Папратско[15]
Вишомо[15] Βίσομο Лептокария Λεπτοκαριά[16] местност във Флацата, С от Папратско[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 442[14][18] 351[14] 181[14] 312[14] 275[14] 333[14] 342[14] 269[14] 207[14] 165 133 92
  1. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 502 - 503. (на албански)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Fteria Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  8. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  9. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  10. а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 503. (на албански)
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Fteria., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726033935/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/079.htm, посетен на 25 февруари 2008 
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  15. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  17. Информатори са Мехмет Ибрахим Дубаря, 65-годишен, неграмотен работник, от Патратско и Камил Лимани, 63-годишен, неграмотен земеделец от Папратско и двамата към 8 юни 1976 година живеещи в Бичкан, Люшня.
  18. Заедно с Долно Папратско.