Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Горно село (Община Долнени).

Горно село е село в западната част на Република България. То се намира в Община Драгоман, Софийска област, недалеч от сръбската граница.

Горно село
Общи данни
Население 23 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 4,649 km²
Надм. височина 835 m
Пощ. код 2213
Тел. код ?
МПС код СО
ЕКАТТЕ 16938
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Намира се в живописен планински район. През селото преминава малка рекичка, която понякога е преливала и е достигала до няколко десетки метра ширина. В реката има наличие и на риба, която традиционно селяните ловят с ръце. Селото е разположено на калдъръми (хълмове) и на места уличките се спускат доста остро надолу или се изкачват съответно нагоре. Въздухът в селото е изключително чист и свеж, в селото има извор от който извира много чиста, ледено студена планинска вода.

ИсторияРедактиране

Старото име на селото е Ново село. Подобно на много други села в България, особено в погранични райони, селото започва да се обезлюдява поради миграцията на жителите към градовете и други фактори. В случая на Горно село изиграваща роля е и фактът, че се спира директната автобусна линия до селото, поради намалено търсене, което води до по-затруднен достъп на хората до него.

Старото име на селото е Ново село. През 1961 г. с. Ново село се преименува на с. Горно село с Указ № 129, обнародван на 11.04.1961 г.

НаселениеРедактиране

Година Население
1880 151
1892 168
1900 185
1910 194
1929 231
1934 239
1946 192
1956 138
1965 104
1975 60
1985 55
1992 38
2001 21
2011 21
Източници:[1][2]

По данни от първото преброяване на населението през 1880 г. в с. Горно ново село живеят 151 жители. По официални данни на ГРАО от 15 декември 2012 г. в селото живеят постоянно 29 души, предимно възрастни хора. През последните години в селото се наблюдава демографски срив и то е застрашено от обезлюдяване.

РелигииРедактиране

В селото е застъпено източноправославието.

ИзточнициРедактиране

  1. Любенов, Райко – "Бурел. Говор, фолклор, етнография." София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
  2. statlib.nsi.bg:8181

Външни препраткиРедактиране