Горска дърволазка

вид птица

Горската дърволазка (Certhia familiaris) е птица от семейство Дърволазкови. Среща се и в България.[2]

Горска дърволазка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:Eotetrapodiformes
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
отдел:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Дърволазкови (Certhiidae)
род:Дърволазки (Certhia)
вид:Горска дърволазка (C. familiaris)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Горска дърволазка в Общомедия
[ редактиране ]

Латинското ѝ названия произлиза от гръцкото kerthios, малка птица, обитаваща дърветата, описана от Аристотел и латинското familiaris, обикновена.

Физически характеристики

редактиране

Има дълъг извит клюн, фигурални кафяви надкрилия и без подкрилия. Значително се отличава от сходния вид Certhia brachydactyla по пеенето. Горската дърволазка на дължина е около 12 см и тежи 7 – 12 г.

Начин на живот и хранене

редактиране

Обикновено гнездото си устройва ниско – от 1 до 2,5 m в хралупи по дърветата, в които женската снася и мъти 5 – 6 яйца. Родителите хранят малките си до 260 пъти на ден.[3]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Certhia familiaris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Certhia familiaris // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  3. Боев, З. 1989. Горска дърволазка. – Защита на природата, 3: 17.