Горска теменуга
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Горска теменуга (Viola odorata), известна и като миризлива теменуга, е многогодишно тревисто растение.
Горска теменуга | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 г. | ||||||||||||||||||
Горска теменуга в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
ЕтимологияРедактиране
Името „миризлива теменуга“ носи заради уханието, което има, различаващо я от трицветната теменуга.
ОписаниеРедактиране
Горската теменуга има силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с розетка от листа и 10 – 25 cm дълги вкореняващи се надземни издънки. Листата са с дълги дръжки, закръглено бъбрековидни с яйцевидно бъбрековидни, в основата дълбоко и тясно, сърцевидни, плитко, ситно и тъпо назъбени. Цветовете са разположени по един в пазвите на розетковите листа, 1,5 – 2,5 cm високи, виолетови или сини, рядко бели, с приятна миризма. Плодът е многосеменна широко яйцевидна до сферична кутийка, разпукваща се при узряванехна 3 дяла.
Цъфти март – април
Медицинска употребаРедактиране
Теменугата някога се е употребявала против камъни в бъбреците и пикочния мехур и против запек. Цветовете са полезни за лекуване на астма, епилепсия и при други нервни припадъци. Настойката от пресни цветове се употребява против преумора, виене на свят, шум в ушите, сърцебиене и болки в гърдите. От чистата настойка се дават по две капки в малко вода 3 – 4 пъти на ден.
РазпространениеРедактиране
Расте из просветлени листопадни гори и храсталаци в цялата страна до към 1000 м надморска височина.