Горски скакалец

вид насекомо

Горският скакалец (Isophya speciosa) е най-дребният скакалец, разпространен в нашите ширини. Тъй като, освен тревисти растения, предпочита някои широколистни дървесни видове (дъб, габър, клен), лоза, а от овощните видове – круша и слива, по-широко разпространение има в подножието на Средна гора и Добруджа. Широколистните дървесни видове са неговият пръв гостоприемник, от които той се прехвърля върху посевите от най-вече бобови култури.

Горски скакалец
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Правокрили (Orthoptera)
семейство:Дървесни скакалци (Tettigoniidae)
род:Изофии (Isophya)
вид:Горски скакалец (I. speciosa)
Научно наименование
Горски скакалец в Общомедия
[ редактиране ]

Морфологични особености

редактиране
  • Възрастно насекомо. Има жълточервено оцветяване на тялото, изпъстрено по гърба с черни и жълти точки, ивици и петна. Антените имат размера на тялото, а яйцеполагалото е късо, сърповидно, назъбено в края. Дължината на тялото е 18-25 мм. Женските индивиди имат зачатъчни крила, а при мъжките те са по-добре развити.
  • Яйцето и ларвата са както при зеления скакалец.

Биологични особености

редактиране
  • Горският скакалец развива едно поколение годишно и зимува като яйце в почвата. Излюпването на ларвите става най-рано, в сравнение с другите скакалци – от края на март до средата на април.
  • Първоначално ларвите се хранят с листата на широколистните дървесни видове и с дива тревиста растителност, след което преминават по бобовите културни растения – фасул, фий, леща, люцерна, детелина и др. Придвижването на скакалците от този вид става групово, като най-големи вреди на посевите те нанасят през май.
  • Появата на възрастни насекоми става през юни. Този вид не може да лети и се придвижва чрез подскачане. Оплодената женска полага яйцата в почвата поединично на малка дълбочина (1 см).
  • Горският скакалец не е плашлив и при обезпокояване не скача, а се укрива между листата.

Източници

редактиране
  1. Isophya speciosa (Frivaldszky, 1857). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране