Горубляне

квартал на София

Горубляне е квартал в югоизточната част на София, част от район Младост на Столична община, и има население 6566 души (2024).[1] През Горубляне минава Самоковско шосе – основен път до град Самоков и зимния курорт Боровец. По-голямата част от квартала все още няма канализация. В Горубляне се намират 82 Основно училище „Васил Евстатиев Априлов“ и Читалище „Васил Левски – 1926“, известно с Танцов клуб „Бисери“, детска вокална група "Карамелчета', трио „Горубляне“, както и с школите си по акордеон и пиано. Кварталът е известен с голямото количество автокъщи, формиращи един от най-големите пазари за употребявани автомобили в Югоизточна Европа.

Горубляне
— квартал на София
София
42.6288° с. ш. 23.408° и. д.
Горубляне
България
42.6288° с. ш. 23.408° и. д.
Горубляне
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
РайонМладост
ЕКАТТЕ99139
Горубляне в Общомедия

Футболният отбор на квартала беше Вихър. На неговия стадион се подготвят и юношите на професионалния Академик София.

В западната част на квартала (западно от стадион Вихър) се намира малкият жк Горубляне, също така известен като жк Експериментален.[2][3] Както кв. Горубляне, така и ж.к. Експериментален използват пощенски код 1138.

До 1978 година Горубляне е отделно село.[4]

Според народни предания Горубляне съществува още преди България да падне под османско владичество.[5] В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани четирима джелепкешани в село Горублян – Симеон Иван, Стойко пришелец, Петре бояджия и Михаил Петко.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Горубляне са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Зографския поменник, обнародван от Йордан Иванов и датиращ от 1526 до 1728 година името на селото е записано като Короулиа. Преходът „к“-„г“ може да е синонимно обусловен от двойката думи кория-гора. Името на село Горубляне, днес квартал Горубляне, е сложносъставно, образувано от гора (кория) и блана (ливада, поляна, нива, лъка; чешки blana – морава, полски blonie – поляна, руски облонье – ливада, укр. болоня – пасише, мера, беларус. болона – открито място пред село). В семантичен план името означава „кория(гора) насред полето“. Варианти на името са Корубле 1420, Горублан, Гурублян 1576.[8]

Улици и произход на имената им

редактиране
Път Наречен на Местоположение
„12-ти април“ ? Карта
„3-ти май“ ? Карта
„5-ти ноември“ ? Карта
„Ален мак“ Ален мак, песен на Иван Сокачев Карта
„Блана“ Местен обект Карта
„Борис Николов Ковачев“ Борис Ковачев, местен краевед Карта
„Борис Рангелов“ Борис Рангелов, партизанин и милиционер Карта
„Боте Бърборков“ Боте Бърборков (1816 – 1899), местен общественик Карта
„Васил Пешев“ ? Карта
„Виднището“ Местен обект Карта
„Висока ела“ ? Карта
„Витоша“ Витоша, планина в Западна България Карта
„Владичина ливада“ Местен обект Карта
„Георги Зоев“ Георги Зоев (XIX век), местен свещеник Карта
„Гродно“ Гродно, град в Беларус[9] Карта
„Детелина“ детелина (Trifolium), род растения Карта
„Деян Попов“ ? Карта
„Долците“ ? Карта
„Искър“ Искър, река в Западна България Карта
„Камчия“ Камчия, река в Източна България Карта
„Копенхаген“ Копенхаген, град в Дания Карта
„Крайречна“ Искър, река в Западна България Карта
„Лазар Плачков“ Лазар Плачков, местен комунист Карта
„Люляк“ Люляк (Syringa), род растения Карта
„Малина“ Малина (Rubus idaeus), вид растения Карта
„Манол Велев“ Манол Велев (1915 – 1988), партизанин Карта
„Минзухар“ Минзухар (Crocus), род растения Карта
„Младен Карадашев“ Младен Кардашев (XIX век), местен жител Карта
„Музейна“ ? Карта
„Обреща“ Местен обект Карта
„Околовръстен път“ Карта
„Освобождение“ Освобождение на България (1878), историческо събитие Карта
„Павел Красов“ Павел Красов (?-1877), руски войник[10] Карта
„Петър Дипларов“ Петър Дипларов (1845 – ?), местен учител Карта
„Петър Малинов“ ? Карта
„Пионерска“ Пионерско движение, комунистическа организация Карта
„Поручик Мороз“ Мороз, руски офицер[11] Карта
„Преслав“ Преслав, град в Североизточна България Карта
„Прогледец“ ? Карта
„Пролет“ Пролет, годишен сезон Карта
„Рибарниците“ Местен обект Карта
„Роса“ Роса, вид валеж Карта
„Самоковско шосе“ Самоков, град в Западна България Карта
„Селището“ Местен обект Карта
„Синчец“ Синчец (Scilla), род растения Карта
„Стадион“ Местен обект Карта
„Сърнена гора“ Сърнена Средна гора, планина в България Карта
„Урвишка крепост“ Урвич, средновековна крепост в Софийско Карта
„Хан Аспарух“ Аспарух (640 – 701), владетел на Първата българска държава Карта
„Ханчето“ Местен обект Карта
Цариградско шосе Истанбул, град в Турция Карта
„Царица“ ? Карта
„Царичина поляна“ Местен обект Карта
„Цветна градина“ Местен обект Карта
„Цветна поляна“ Местен обект Карта
„Шамако“ Местен обект Карта
„Шиндра“ ? Карта
  1. https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2024_2.txt
  2. Градски транспорт в район Панчарево Архив на оригинала от 2013-06-29 в Wayback Machine., Pancharevo-bg.com. Посетена октомври 2013.
  3. Граници на избирателни секции, октомври 2011, Sofia.bg. Посетена октомври 2013.
  4. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  5. Ковачев, Б., ГОРУБЛЯНЕ. Минало и настояще, Съвет за изкуство и култура, София, 1977
  6. Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 98.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  8. apollon.blog.bg
  9. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година мостовете на Искър при Горубляне са завзети от части на Лейбгвардейския Гродненски хусарски полк.
  10. Павел Красов е убит при завземането мостовете на Искър при Горубляне по време на Руско-турската война от 1877 – 1878.
  11. Поручик Мороз командва руската част, която завзема мостовете на Искър при Горубляне по време на Руско-турската война от 1877 – 1878.