Господарят на Раусан

Господарят на Раусан (на испански: Rauzán) е колумбийска теленовела, съвместна продукция на RTI Televisión и Caracol Televisión, заснета през 2000 г. Адаптацията, написана от Хулио Хименес, с либрето от Ектор Фореро Лорес, е базирана на романа Рицарят на Раусан, публикуван през 1887 г., от колумбийския писател Фелипе Перес.

Господарят на Раусан
Rauzán
Жанр Теленовела
Базиран на Рицарят на Раусан от Фелипе Перес
Сценарий Хулио Хименес (адаптация)
Ектор Фореро Лопес (либрето)
Режисура Агустин Рестрепо
Хуан Пабло Посада
Камера Орландо Пирела
Хуан Пабло Пуентес
Актьори Освалдо Риос
Сусана Торес
Роландо Тарахано
Талу Кинтеро
Паола Диас
Ракел Ерколе
Начална мелодия Cuando nos une el deseo (композирана от Давид Кастро)
Страна  Колумбия
Език Испански
Епизоди 100 (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителен продуцент Уго Леон Ферер
Продуцент(и) Марта Годой
Времетраене 45 минути
Разпространение
ТВ Канал Caracol Televisión
Картина 480i SDTV
Звук Стерео
Излъчване 23 октомври 2000 –
9 февруари 2001
Страница в IMDb

В главните роли са Освалдо Риос и Сусана Торес, а в отрицателните – Роландо Тарахано и Ракел Ерколе.

СюжетРедактиране

Себастиан де Мендоса е мистериозен мъж, известен в „Раусан“, че съблазнява жените и след това ги напуска. Той страда от каталепсия, болест, която е наследил от баща си.

Себастиян среща Соледад де Сантиньо, млада жена, произхождаща от престижно семейство и в която се влюбва. Но той, един ден преди сватбата си със Соледад, претърпява каталептична атака и е погребан жив.

Въпреки че е бременна от Себастиан, Соледад е принудена да се омъжи за брат му Алсидес, който винаги е бил влюбен в нея. Това, което никой не знае, е, че Себастиан е жив и че е излязъл от гроба си, за да отмъсти. Но скоро ще разбере, че трябва да се бори за любовта на Соледад и да обясни завръщането си от смъртта, която никога не е настъпвала.

АктьориРедактиране

  • Освалдо Риос – Себастиан де Мендоса
  • Сусана Торес – Соледад де Сантиньо
  • Роландо Тарахано – Алсидес де Мендоса
  • Талу Кинтеро – Естер де Сантиньо
  • Карлос Дуплат – Лукас де Сантиньо
  • Маргалида Кастро – Ераклия де Сантиньо
  • Ракел Ерколе – Асноралда Рокафуерте
  • Паола Диас – Лаис Ренан
  • Адриана Лопес – Ева Брунер
  • Вилма Вера – Елена Сория
  • Алваро Гарсия – Гилермо Сория
  • Мигел Алфонсо Мурийо – Борис Ман
  • Даниел Роча – Енрико
  • Алехандро Тамайо – Еркулес
  • Виктор Родригес – Пакито
  • Сандра Белтран – Мария
  • Ванеса Бландон – Еухения
  • Марица Родригес – Жисел Васкес
  • Ариана Кабесас
  • Густаво Коредор – Давид Брунер
  • Ектор Мануел Крус
  • Педро Монтоя
  • Едмундо Троя
  • Сорайда Дуке – Бланка

ПремиераРедактиране

Премиерата на Господарят на Раусан е на 23 октомври 2000 г. по Caracol Televisión. Последният 100. епизод е излъчен на 9 февруари 2001 г.

ЛюбопитноРедактиране

  • Теленовелата е излъчена в повече от сто държави, въпреки факта, че в Колумбия не е постигнала очаквания успех, както се е случило с предишната ѝ версия.[1] Актьорът Освалдо Риос посещава различни държави за популяризиране на теленовелата.

ВерсииРедактиране

  • El caballero de Rauzán (1978), колумбийска теленовела, това е първата адаптация на едноименния роман, с участието на Юди Енрикес и Роналд Аясо.
  • Предателство (2008), колумбийска теленовела, която е третата версия на романа от Фелипе Перес, с участието на Марио Симаро и Дана Гарсия.

В БългарияРедактиране

Теленовелата е излъчена в България по Евроком и 7 дни ТВ с дублаж на български език. В дублажа участва Даниела Горанова.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rauzán“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​