Сеньория

(пренасочване от Господство)

Сеньория (на френски: Seigneurie) или Господство (на немски: Herrschaft, Herrlichkeit) е наименование на административно-териториална единица през Средновековието. Това е територия или съвкупност от поземлени имоти на един феодал (сеньор), който притежава пълните права на управление в него. Сеньорията се отличава от феода и наред с алода, е един от начините за реализиране на правата на сеньора (господаря).

Сеньорията е съвкупност от поземлени имоти, в чиито граници се упражнява правото на собственост, събирането на данъци и други периодични плащания. В известна степен тя унаследява характеристиките на римска вила от периода на Късната античност и в същото време е следствие от раздробяването на публичната власт малко преди 1000 година[1]. Сеньорията отличава аристократите по време на Средновековието, като им осигурява икономическо, политическо и обществено превъзходство.

Във ФранцияРедактиране

В сеньорията е разположено имението на сеньора, а също така замък и църква. Сеньорът има правото да облага населението с данъци, да командва войската, да раздава правосъдие. Земята, мелницата и замъкът са негова собственост.

Изучаването на сеньорията е възможно само от началото на водене на писмени документи в Западна Европа, т.е. от XII век. Традиционно в историографията, в частност в изследванията на медиевиста Жорж Дюби[2], сеньориите са разделени на два типа – поземлена сеньория (на френски: seigneurie foncière), тоест в рамките на голям поземлен имот, и баналитетна сеньория, където главен източник на доходи за сеньора са разнообразни баналитетни сборове, събирани от задължителното ползване на ресурси на сеньора от страна на селяните (например мелница, фурна, воденица и др.)

Личното обръщение към княза на Монако днес е още Monseigneur (мой Господарю).

В Свещената Римска империя и ГерманияРедактиране

Германското Herrschaft е най-близък еквивалент на френското seigneurie, а на английски обикновено се превежда „господство“ (lordship) и означава конкретна територия, като господарят държи правата върху нея и жителите ѝ. Докато господарят (Herr) често е благородник, той може и да е с неблагороден произход като бюргер, или пък да е колективна организация като епископство, катедрален съвет, абатство или град.

В „allzeit neuesten Matrikel“ от 1521 г. са водени следните Имперски господства:

Хайдек, Стауфен, Хохкьонигсбург, Вадуц, Вайнсберг, Шварценберг, Епщайн, Долен-Изенбург, Полхайм, Райнек, Винебург, Аренберг, Финстинген, Оберщайн-Фалкенщайн, Даун-Оберщайн, Хоорн, Волкенщайн, Гера, Липе, Лозенщайн, Щайнфурт, Анхолт, Шпигелберг, Райхенщайн, Иселщайн, Шьонбург, Дегенберг, Зомерау, Райфершайд, Берген и Вален, Хевен, Вилденфелс, Крихинген, Рогендорф (Австрия), Кьонигсег цу Аулендорф, Кьонигсегерберг и Мьорсберг.

ЛитератураРедактиране

  • Peter Moraw in: Otto Brunner, Werner Conze, Reinhart Koselleck: Herrschaft; in Geschichtliche Grundbegriffe. Historisches Lexikon zur politisch-sozialen Sprache in Deutschland, Band 3, H–Me; Klett, 1982; ISBN 3-12-903870-1; S. 1 – 102
  • Hanns Hubert Hofmann: Quellen zum Verfassungsorganismus des Heiligen Römischen Reiches Deutscher Nation 1495 – 1815. Darmstadt 1976.

ИзточнициРедактиране

  1. Bonnassie, Pierre. Seigneurie. Тулуза, Privat, 1981. p. 180 – 184. (на френски)
  2. Duby, Georges. Guerriers et paysans. VIIe-XIIe siècle, premier essor de l'économie européenne. Париж, Gallimard, 1973. p. 168 – 176. (на френски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сеньория“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.