Гостун (село)

село в община Банско, обл. Благоевград

Госту̀н е село в Югозападна България, част от община Банско, област Благоевград.

Гостун
България
41.7987° с. ш. 23.6902° и. д.
Гостун
Област Благоевград
41.7987° с. ш. 23.6902° и. д.
Гостун
Общи данни
Население29 души[1] (15 март 2024 г.)
0,557 души/km²
Землище52 425 km²
Надм. височина1028 m
Пощ. код2773
Тел. код074409
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ17381
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Банско
Стойко Баненски
(независим политик; 2023)
Гостун в Общомедия
Изглед към центъра на Гостун
Входящото шосе

География

редактиране

Село Гостун се намира в планински район. Намира се на четири-пет километра от Места, от главния път за Гоце Делчев.

Църквата „Свети Илия“ е от XVIII век.[2]

До 1934 година името на селото е Густун.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Гостун (Gostoun) е посочено като село със 110 домакинства и 380 българи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Гостун като село със 100 български къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Гостун, 6 часа на С от Неврокоп до левия бряг от Места. Планинисто и каменисто място. Овчари и малцина зидари. Българска църква. Къщи 80, българе.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Густун е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Личности

редактиране
Родени в Гостун
  •   Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[8]
  •   Иван Лебанов (р. 1957), български ски бегач и политик, кмет на Велинград
  •   Спас Попов (р. 1937), български писател
  •   Вельо Дръндаров (1955), кандидат за народен представител в XLII и XLIII народни събрания от листата на ПП АТАКА

Носът Гостун на остров Сноу в Антарктика е наименуван в чест на село Гостун.[9]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 227.
  3. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  9. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Gostun Point.