Готлиб Хаберланд

Готлиб Йохан Фридрих Хаберланд (на немски: Gottlieb Johann Friedrich Haberlandt; * 28 ноември 1854 в унгарски-Алтенбург, днес Машонмадяровар, Унгария; † 30 януари 1945 в Берлин) e австрийски ботаник.[1]

Готлиб Хаберланд
Gottlieb Johann Friedrich Haberlandt
австрийски биолог
Gottlieb Haberlandt.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Унгария Унгария
Образование Виенски университет
Научна дейност
Област Биология
Образование Виенския университет
Работил в Тюбингенски университет,
Технически университет (Грац),
Хумболтов университет на Берлин
Известен с физиологична растителна анатомия;
растителни хормони
Готлиб Хаберланд в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на * 28 ноември 1854 г. в Алтенбург, днес Машонмадяровар, Унгария. Той е едно от шестте деца на аграрния учен Фридрих Хаберланд (1826 – 1878). Неговият брат Михаел Хаберланд (1860 – 1940) е етнолог.

Готлиб Хаберланд следва във Виенския университет и го завършва през 1876 г. След това работи при Симон Швенденер в Тюбингенския университет. От 1888 г. е професор по ботаника на Техническия университет в Грац, а от 1910 г. – в Хумболтовия университет в Берлин.

Умира на 30 януари 1945 година в Берлин на 90-годишна възраст.

Научна дейностРедактиране

Основава физиологичната растителна анатомия, съоткривател е на растителните хормони.

ПроизведенияРедактиране

  • Die Entwicklungsgeschichte des mechanischen Gewebesystems der Pflanzen. 1879.
  • Physiologische Pflanzenanatomie. 1884.
  • Das reizleitende Gewebesystem der Sinnpflanze. 1890.
  • Über Erklärung in der Biologie. 1900.
  • Die Lichtsinnesorgane der Laubblätter. Leipzig: W. Engelmann, 1905.
  • Sinnesorgane im Pflanzenreich zur Perzeption mechanischer Reize. 1906.
  • Eine botanische Tropenreise. Indo-malayische Vegetationsbilder und Reiseskizzen. Leipzig, Engelmann 1893; 2. Aufl. 1910.
  • Über Pflanzenkost in Krieg und Frieden: ein Vortrag. Leipzig: Teubner 1916.
  • Physiologie und Ökologie. I. Botanischer Teil. Berlin 1917.
  • Das Ernährungsproblem und die Pflanzenphysiologie. Berlin: Norddt. Buchdr. u. Verl. Anst., 1918.
  • Goethe und die Pflanzenphysiologie. Leipzig, Weg 1923.
  • Erinnerungen, Bekenntnisse und Betrachtungen. 1933, DOI:10.1007/978-3-662-36740-7
  • Botanische Vademecum für bildende Künstler und Kunstgewerbler. Jena: Fischer, 1936
  • Über das Wesen der morphogenen Substanzen. Berlin 1942

ЛитератураРедактиране

  • Haberlandt Gottlieb. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 2, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1959, S. 124 f. (Direktlinks auf S. 124, S. 125).
  • Franz Th. Brücke: Haberlandt, Gottlieb. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 394 f.
  • Ekkehardt Höxtermann: „Das Wetter wird vermutlich schön…“ – Eine Erinnerung an Gottlieb Haberlandt (1854 – 1945) im 50. Todesjahr. In: Biologisches Zentralblatt, Bd. 115, 1966, S. 214 – 240 (mit Schriftenverzeichnis und Bild).

ИзточнициРедактиране

  1. Gottlieb Haberlandt, leopoldina.org

Външни препраткиРедактиране