Готфрид фон Шпитценберг
Готфрид I фон Шпитценберг (на немски: Gottfried I von Spitzenberg; на латински: Gottfridus I de Pisenberg; * 1132; † 8 юли 1190, Антиохия) е епископ на Регенсбург (1185 – 1186), епископ на Вюрцбург (1186 – 1190) и близък довереник на император Фридрих I Барбароса фон Хоенщауфен.
| Готфрид фон Шпитценберг | |
| епископ на Регенсбург и Вюрцбург | |
 Епитафът на Готфрид в катедралата на Вюрцбург | |
| Роден |
1132 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Лудвиг I фон Шпитценберг |
| Готфрид фон Шпитценберг в Общомедия | |
Биография редактиране
Той е син на Рудолф I фон Зигмаринген-Шпитценберг († сл. 1147) и съпугата му Аделхайд († сл. 1147). Брат е на граф Лудвиг I фон Шпитценберг-Зигмаринген-Хелфенщайн († сл. 1200).[2] Линията Зигмаринген-Шпитценберг се създава чрез женитбата на дядо му Лудвиг I Стари фон Зигмаринген († 1083/1092) и Рихинца, наследничка на Шпитценберг († сл. 1110), дъщеря на Бертхолд I фон Церинген († 1078) херцог на Каринтия от 1061 до 1077 г. и маркграф на Верона.
Готфрид следва право в Болоня и теология в Париж. През 1172 г. става домхер във Вюрцбург и императорски дворцов канцлер при Барбароса. Той е приор на „Св. Мария“ в Аахен (1180 – 1185).[3] На 18 юни 1185 г. е избран за епископ на Регенсбург. През 1186 г. е избран за епископ на Вюрцбург и напуска императорската служба.
Готфрид се включва във войската на третия кръстоносен поход през Балкана. Той умира от епидемия на 8 юли 1190 г. в Антиохия на Оронтес, Турция.
Преди смъртта си Готфрид нарежда да занесат дясната му ръка във Вюрцбург. Ръката му е загубена по пътя и днес се намира само гробната му плоча в катедралата на Вюрцбург. Това е най-старата запазена плоча в катедралата.
Литература редактиране
- Peter Kolb und Ernst-Günther Krenig: Unterfränkische Geschichte. Würzburg 1989, S. 348 – 349.
- E. Bünz: Von Schwaben nach Antiochia. Der Würzburger Bischof Gottfried von Spitzenberg (1186 – 1190). Hohenstaufen/Helfenstein. Historisches Jahrbuch für den Kreis Göppingen 17, 2007, 9 – 50.
- Theodor Henner: Gottfried I., Bischof von Wirzburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 477 f.
- Alfred Wendehorst: Gottfried I. Graf v. Spitzenberg-Helfenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 667 f. (Digitalisat).
- Marcus Wüst: Gottfried von Spitzenberg-Helfenstein. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 32, Bautz, Nordhausen 2011, ISBN 978-3-88309-615-5, Sp. 519 – 521.
- Josef Staber: Kirchengeschichte des Bistums Regensburg. Regensburg 1966.
- Alfred Wendehorst: Das Bistum Würzburg Teil 2 – Die Bischofsreihe von 1254 bis 1455. In: Max-Planck-Institut für Geschichte: Germania Sacra – Neue Folge 4 – Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Berlin 1969, ISBN 978-3-11-001291-0.
- Heinrich Friedrich Kerler: Geschichte der Grafen von Helfenstein – nach den Quellen dargestellt. Ulm, 1840 (digital)
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 57.
- Dr. H. F. Kerler, Counts von Helfenstein, p. 15.
Източници редактиране
- ↑ spihel // Посетен на 14 октомври 2020 г.
- ↑ Gottfried v. Spitzenberg Bischof v. Würzburg, ww-person.com
- ↑ Godfrey von Helfenstein, Graf von Helfenstein & Sigmaringen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки редактиране
- Gottfried von Spitzenberg (pdf) (137 kB)
- Grafen von Helfenstein, www.manowar-gallery.com
- Grafen von Helfenstein Архив на оригинала от 2008-06-05 в Wayback Machine., home.arcor.de