Гоце Делчев

български революционер
Тази статия е за българския революционер. За града в България вижте Гоце Делчев (град). За други значения вижте Гоце Делчев (пояснение).

Георги (Гоце) Николов Делчев (изписване до 1945 година: Гоце Дѣлчевъ) е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[1] Национален герой в България и Северна Македония. Използва псевдоними като Ахил и Миндизот.[2][3]

Гоце Делчев
български революционер
Фотография от Александър Владиков
1900 г.
Роден
Георги Николов Делчев
Починал
4 май 1903 г. (31 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
ПартияВътрешна македонска революционна организация
Семейство
БащаНикола Делчев
МайкаСултана Делчева
Братя/сестриРуша Чопова
Димитър Делчев
Милан Делчев
Христо Делчев
Деца0
Гоце Делчев в Общомедия

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране
 
Никола Делчев (1844 – 1920), баща на Гоце Делчев

Гоце Делчев е роден на 23 януари стар стил (4 февруари) 1872 година в Кукуш,[4] тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е третото от девет деца и първият син в семейството. Неговата най-голяма сестра Руша и братята му Милан, Димитър и Христо Делчеви също стават революционери от ВМОРО, а и всички останали деца помагат в борбата.

В 1874 година в града е учредена Втората кукушка уния. Това става поради създаваните от властите административни пречки за присъединяване към Българската екзархия и нежеланието на кукушани да останат към Цариградската патриаршия.[5] По това време голяма част от населението, включително Делчеви,[6] са привърженици на унията.[7] Поради това първоначално Делчев учи в униатското начално училище.[8] След това обаче допитването е проведено и гласуването е масово за Екзархията.[9] Гоце Делчев продължава учението си в българската екзархийска прогимназия (трикласна) в родния си град.[10][11] След като я завършва през учебната 1886/1887 година, той иска да продължи образованието си в българската гимназия в Солун, но баща му смята да го подготви за свой заместник и затова не го пуска, а го праща първо чирак в чужд дюкян и го взима по-късно при себе си. Все пак желанието на Гоце Делчев надделява и през есента на 1888 година баща му го изпраща в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва в 4-ти гимназиален клас.[11][12] Там се формира група от Кукуш: Гоце Делчев, Гоце Имов, Гоце Петков и Христо Тенчов – негов неразделен другар. Сприятелява се също с Йордан Николов от Прилеп, който си поръчва книги от чужбина, които Гоце Делчев чете. По-късно Гоце Делчев и Христо Тенчов започват също да си поръчват книги от чужбина. Силно повлиян е от Христо Ботев, чрез своя учител по литература Константин Величков. Благодарение на учителя му по математика Благой Димитров тя става негов любим предмет.[13] Участва в таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

 
Гоце Делчев с приятеля си Гоце Имов като юнкери
 
Султана Делчева, майка на Гоце Делчев

На 11 юли 1891 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, оттогава има запазено пряко сведение, че по църковна принадлежност е православен българин екзархист.[14] Заради участие в стачка Гоце Делчев е изключен само месец преди дипломирането. Взима решение да се бори за свободата на Македония, използвайки наличната образователна мрежа на Българската екзархия за изграждането на революционна организация. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.

Революционна дейност

редактиране

Гоце Делчев се среща в Щип повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията – Кочериновския, Рилския, Кюстендилския, Дупнишкия и други, както и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.

 
Диплома от екзархийското училище в Ново село, Щипско, днес в архивите в градския музей в Щип. В него Гоце Делчев е бил преподавател по естествена история, география, геометрия и геометрично чертаене

От есента на 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско.[15] След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония, изигравайки основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия за снабдяването на организацията с оръжие и пари.

 
Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…"

Във функцията на главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. През 1897 година обикаля Мелнишко и посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев – учител в Кашина, Никола Найденов от Ковачево, братя Темелкови от Орман. Основава революционен комитет в Мелник и назначава за негов ръководител Илия Даскалов.[15]

През зимата на 1900 година Гоце Делчев пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати. По това време той предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март 1901 година Гоце Делчев, придружен от Лазар Маджаров, се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръщайки се в Бургас в средата на април.[16]

През 1902 година участва заедно с Гьорче Петров в изработването на нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“, както и извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е „Тайна македоно-одринска революционна организация“. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес през 1903 година за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, договаряйки и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони, предимно с участие на сформираните за тази цел въоръжени чети.

Убийството на Гоце Делчев

редактиране
 
Пощенска картичка с Гоце Делчев и чета на ВМОРО, от периода 1903–1908 година. Надписите гласят: „Безсмъртният Делчев. Преследвана чета от турския аскер.“

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия СолунОдрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Сярско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

Тленни останки

редактиране
 
Урна с тленните останки на Гоце Делчев в „Илинденската организация“, останали там до 1946 година
 
Мемориален плакат „Македоно-Одрински Апостоли Революционери“: Тома Давидов, Михаил Апостолов, Гоце Делчев, Петър Соколов и Слави Мерджанов

Тефиков забранява потерята да се гаври с труповете на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, останките са изпратени в Сяр и са разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница.[17] По време на Междусъюзническата война през 1913 година родният град на Гоце Делчев Кукуш, както и лобното му място – село Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението е прогонено в България. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от „Илинденската организация“.

 
Урна с тленните останки на Гоце Делчев в църквата „Свети Спас“ в град Скопие

По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен.[18] На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце Делчев – Руша, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!“. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиска на ФНР Югославия и директно на СССР, БРП (к) предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата Културна автономия на Пиринска Македония. Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „...един българин без значение за освободителните борби“,[19] костите са приети в Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата Свети Спас, където са и днес.[20]

 
Снимка от изпращането на тленните останки на Гоце Делчев от София в Скопие през октомври 1946 година

След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи,[21] но в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой,[22] като същевременно в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е убит не без политическата намеса на България.[23]

Възгледи

редактиране
 
Пренасяне на тленните останки на Гоце Делчев от къщата на Михаил Чаков в канцеларията на „Илинденската организация“
 
Свидетелство на Гоце Делчев за завършване на старшия клас на Военното училище в София и за неговото изключване от училището

Гоце Делчев е привърженик на лявото течение в македоно-одринското освободително движение и има анархо-социалистически и републикански убеждения, които постепенно еволюират. Той не подкрепя решаването на македонския и тракийския въпрос чрез непосредствено присъединяване на двете области към Княжество България. Стои зад идеята, че Македония и Одринският вилает трябва да се обособят като самостоятелна автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности, живеещи в нея. Като следващ етап той вижда развитието на тази единица като република в контекста на бъдеща Балканска федерация или конфедерация.[24] В същото време той не изключва и възможността, Македоно-Одринска автономна област по примера на Източна Румелия да се присъедини към България. Гоце Делчев се самоопределя като българин и определя славянското население в Македония и Одринско като българи. Приблизителна представа за политическите му възгледи дават следните цитати:

Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим османската власт.[25]
 
Кюстендил 1902 г., Баба Дона Ковачева, Марко Секулички, Гоце Делчев, Михаил Герджиков, Петко Пенчев и Тодор Станков
Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество.[26]
Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили.[27]

Гледна точка в България

редактиране

Официалната гледна точка в България определя Гоце Делчев и революционерите от ВМОРО като етнически българи. Днес Гоце Делчев се разглежда като национален герой на България, в която той е считан за един от най-великите революционери, дали живота си, за да освободят Македония и Одринска Тракия. Самият Делчев е с ясно българско самосъзнание и определя сънародниците си като българи. Наименованието „македонци“, според тогавашната терминология, е било използвано за етническите българи, турци, гърци, албанци, власи, цигани, евреи и други, а когато се отнасяло до местните славяни, това е означавало регионална българска идентичност. Въпреки това може да се приеме, че идеите на Гоце Делчев за политическа автономия на Македония и Одринско са стимулирали впоследствие развитието на съвременния македонски национализъм. В България ежегодно се честват датите на рождението и на гибелта на Гоце Делчев. България през XXI век многократно предлага на Северна Македония съвместно честване на общите исторически герои и събития, почитани и в двете страни, включително по отношение на Гоце Делчев, но предложенията са отхвърляни с довода, че застрашавали македонската идентичност и устоите на младата държава.

Гледна точка в Северна Македония

редактиране
 
Гробът на Гоце Делчев в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие

Официалната гледна точка в Северна Македония, в съответствие с господстващото македонистко виждане и подкрепена от историографията в страната, определя Гоце Делчев като етнически македонец. Тезата на Гоце Делчев и на ВМОРО, че Македония и Одринско ще извоюват своите права след вътрешна подготовка и въстание отвътре, както и относителната самостоятелност на организацията от българската държава, според македонистката интерпретация са израз на сепаратизъм. Този сепаратизъм според Скопие почива на етническа, а не на политическа основа и то само относно Македония, но не и относно Тракия, където Делчев също е активен. В повечето случаи защитниците на подобни твърдения приемат, че по това време сред славяноезичното население в Македония, както и сред членската маса на ВМОРО, преобладава македонско съзнание, но такова липсва сред активистите на организацията от Тракия и Княжество България. Гоце Делчев е обявен за национален герой на Северна Македония. Темата за Гоце Делчев е основна при интерпретацията на миналото в творчеството и на много писатели от Северна Македония – Гане Тодоровски, Георги Абаджиев, Анте Поповски, Тодор Чаловски и други. Той се споменава и в химна на Северна Македония. За да не се дават български доводи в полза на тези тълкувания, след като на 25 април 1991 година общинският съвет на град Гоце Делчев с подкрепата на гражданите решава да върне на града историческото име Неврокоп[28], президентът Жельо Желев не подписва указа за преименуването.[29] Българската идентичност на Гоце Делчев се признавана също от историци и политици в Северна Македония. Сред политиците такъв пример е президентът Стево Пендаровски, който в интервю през 2019 година казва: „Безспорна историческа истина е, че той (Гоце Делчев) се е определял като българин, както е безспорна истина и факт, че се е борил за независима македонска държава.“[30] Втората част от твърдението му обаче не се поддържа от историческите факти. Такива признания има също от политици в Титова Югославия, например от Кирил Мильовски в статията си от 1949 година за списание „Социалистическа зора“, озаглавена „За някои въпроси от работата над нашата национална история“, в която се твърди, че Гоце Делчев е писал на книжовен български и не е третирал никога македонците като нещо различно от останалите български етнографски групи.[31]

Гледна точка в другите части на бивша Югославия

редактиране

След разпадането на Югославия някои от историците на другите бивши югорепублики също признават Гоце Делчев като български националреволюционер. Заради този факт надписите на кръстената на неговото име улица в Белград на 22 юли 2015 година активни членове на сръбски националистически партия „Сръбско действие“ са покрити и заменени с името на сръбския четнически командир от първата половина на 20 - ти век Коста Пекянец, тъй като те разглеждат „Вътрешната македоно-одринска революционна организация“ като „дългата ръка на България на територията на Сръбска Македония“ в края на 19 - ти - началото на 20 - ти век, преследваща „асимилаторски и великобългарски цели“ и с антисръбска ориентация, а наличието на „улица с името на великобългарския националист Гоце Делчев в сръбската столица“ - абсурдно[32] На 16 май 2016 година, по предложение на сръбският вътрешен министър Небойша Стоянович, улицата отново е преименувана в чест на съветският маршал Фьодор Толбухин, защото Гоце Делчев е бил ръководител на антисръбска революционна организация, провеждаща пробългарска политика.[33]

Признание

редактиране
 
Паметник на Гоце Делчев в гр. Гоце Делчев

На името на Гоце Делчев са кръстени град Гоце Делчев, село Ново Делчево и село Делчево в Пиринска Македония, град Делчево във Вардарска Македония, квартал „Гоце Делчев“ (Карта) и съседния му булевард „Гоце Делчев“ (Карта) в София, хребет Делчев (Delchev Ridge) и връх Делчев (Delchev Peak) на остров Ливингстън в Антарктика, както и най-високият връх на планината СлавянкаГоцев връх. Името на героя носят още улици, квартали, училища и читалища в много градове в България и в Северна Македония.

През 1986–1987 година е завършен мемориалът на рода на Гоце Делчев, който се намира в двора на църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград. Автори на комплекса са Богдан Томалевски, Иван Нешев и Христо Стефанов. На 4 март 1990 г. там тържествено са препогребани костите на бащата на Гоце Делчев – Никола Делчев, починал през 1920 година, в знак на почит и на признателност към рода Делчеви.

Гоце Делчев е сред първите 60 в класацията на БНТ „Великите българи“. По повод 110 години от смъртта му, през април 2013 бургаската структура на партията ВМРО-БНД поставя паметна плоча на мястото, където е бил Минковият хан, често посещаван от Гоце Делчев. По инициатива на родолюбци и с разрешението на гръцките власти през юли 2013 година върху стената на камбанарията е поставена паметна плоча на лобното място на Гоце Делчев в с. Баница, която обаче по-късно е премахната от гърците. През юни 2015 г. на нейно място е поставена нова плоча от група родолюбиви българи по инициатива на Костадин Костадинов. Гоце Делчев е сред многобройните личности, описани в енциклопедичната поредица „Бележити българи“.[34]

Паметници на Гоце Делчев

редактиране
В България
 
Гоце Делчев – София
  • Русе – Издигнат в началото на булевард с неговото име в русенския жилищен квартал „Дружба“.
  • Димитровград – Мемориалният знак в негова чест е издигнат през 2013 година в близост до църквата „Свети Димитър". Мястото е избрано заради близостта на храма с едноименната улица „Гоце Делчев". Идеята за поставянето на паметник на именития революционер в града е осъществена, след като Общинският съвет в Димитровград отпуска 5000 лв. Тържественото откриване събира на едно място управата на общината и Общинския съвет, представители на местния парламент, на македонското землячество и тракийското дружество, много граждани и гости на Димитровград. Отслужена е панихида, последвана от водосвет. Плочата с барелефа на войводата е открита тържествено от председателите на Тракийско дружество „Капитан Петко войвода" Тодор Каваков и на Македонското землячество „Гоце Делчев" Петър Шарков.[39]
  • Поморие – Паметникът на Гоце Делчев е официално открит в Поморие на 2 август 2022, пред „Хоспис Миладиновски“ по повод 119 години от Илинденското въстание и 122 години от пребиването на Гоце Делчев в Бургас. Автори на паметника са двамата братя Георги и Койчо Ангелови. На откриването присъстват представител на президентството, община Поморие, сдружението „Морски сговор“, религиозната общност. Гоце Делчев е изобразен като книжовник и учител. Паметникът е открит от д-р Димче Миладиновски, който е сред най-големите радетели за изграждането му в Поморие.[40]
  • Попови ливадиПаметникът на Гоце Делчев е открит през 2003 година на около 200 метра южно от хижа „Попови ливади“.[41][42]
В Северна Македония

Артефакти, свързани с Гоце Делчев

редактиране
 
„Гоце Делчев (С четири портрета и две снимки от писма)“, от Пейо Яворов. Първо Издание, меки корици, 106 стр, формат 200/135 мм. Издание на Олчевата книжарница, София, 1904 г. Печатница на Хр. Г. Данов – Пловдив

До 1947 година редица артефакти, свързани с дейността на Гоце Делчев, са били съхранявани във фондовете на Македонския научен институт. През 1947 година книжовното, документалното и етнографското наследство, както и тленните останки на големия български революционер, са предадени на Скопие. Днес артефакти, свързани с личността и революционната дейност на Гоце Делчев, се съхраняват в различни музеи в България и в Северна Македония. Голяма част от писмата и записките на Гоце Делчев са напълно или частично шифрирани, а в останалата си част те са на български език. Предполага се, че някои документи, свързани с Гоце Делчев, се намират в частни архиви. През 2010 година полицията в София арестува 76-годишен пенсионер с нелегален архив, в който е открита и кореспонденция на Гоце Делчев.[43] През 2013 година община Благоевград закупи и предаде на Регионалния исторически музей в Благоевград архив, съдържащ писма, документи, вещи и дневници на дейци на ВМОРО, включително и писма на Гоце Делчев.[44] В град Битоля се намира мемориалната къща-музей „Гоце Делчев“, посветена изцяло на Гоце Делчев. Голяма част от писмата и документите на Делчев, както и негови оригинални снимки, се съхраняват в архивните фондове на Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. В къща-музей „Пейо Яворов“ в Чирпан се съхранява грузинската кама, която Делчев подарил на своя съратник, близък приятел и пръв биограф Пейо Яворов. В Централния държавен архив на Държавната агенция „Архиви“ се съхранява личен фонд на Гоце Делчев, състоящ се от 620 писма, телеграми и пощенски картички, свързани с неговата революционна дейност от 1902 година до 1903 година.[45] Известно е също така, че някои от писмата на Гоце Делчев се намират в Окръжния държавен архив във Враца. Друга голяма част от вещите и кореспонденциите на Гоце Делчев се съхраняват в Националния исторически музей в София. В църквата „Свети Спас“ в Скопие се намира Музеят на Гоце Делчев, в който са изложени оръжия, комитски дрехи, ятагани, куршуми, пушки и други, свързани с дейността на Гоце Делчев и на ВМОРО.

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Делчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Делчев
 
Мария Делчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Делчев
(1844 – 1920)
 
Султана Нурджиева
(1850 – 1907)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Чопов
(1865 – 1944)
 
Руша Чопова
(1868 – 1945)
 
Цоца (Цона) Делчева
(1870 – ?)
 
Гоце Делчев
(1872 – 1903)
 
Велика Станишева
(1876 – 1962)
 
Гоце Станишев
 
Тина Андонова
(1874 – 1955)
 
Гоце Андонов
(? – 1928)
 
Димитър Делчев
(1879 – 1901)
 
Елена Пейнерджиева
(1881 – 1961)
 
Иван Пейнерджиев
(? – след 1947)
 
Милан Делчев
(1883 – 1903)
 
Христо Делчев
(1887 – 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ленка
 
Магда Големинова
 
Владимир Чопов
(1890 – 1918)
 
Тодор Чопов
(1892 – 1923)
 
Лика Юрукова
(1895 – 1983)
 
Туше Чопов
(1897 – 1959)
 
Никола Станишев
(1906 – 1963)
 
Мицо Андонов
(1901 – 1983)
 
Христо Андонов
(1903 – 1936)
 
Милан Гоцев
(1906 – 2010)
 
Александър Андонов
(1908 – ?)
 
Никола Пейнерджиев
 
Борислав Пейнерджиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нина Андонова
(1940 – 2006)
 
 
 
 

Външни препратки

редактиране
 
Новината за смъртта на Гоце Делчев в „Ню Йорк Таймс“ от 11 май 1903 година
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
 
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 286 – 287.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13, 65.
  3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 161 - 162.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 124 – 125.
  5. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 111-113.
  6. Светлозар Елдъров (1994) Униатството в съдбата на България: очерци из историята на българската католическа църква от източен обред, "Абагар", стр. 14, ISBN 9548614014.
  7. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 200.
  8. Гоце Делчев. Писма и други материали, Дино Кьосев, Биографичен очерк, стр. 15.
  9. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 114 – 115.
  10. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 26.
  11. а б Билярска, Василена Ц. Образът на Гоце Делчев и революционното движение в мемоаристичните книги на Пейо Яворов и Христо Силянов. Глава 1. // sitebulgarizaedno.com.
  12. Стаменов, Стамат. Спомени за Георги Делчев и Борис Дрангов. София, 1935. с. 7.
  13. Стаменов, Стамат. Спомени за Георги Делчев и Борис Дрангов. София, 1935. с. 7 – 12.
  14. ЦВА, ф.152, оп. I, а.е.47, л.46
  15. а б Тасев, Христо. Учителите в Македония и ВМОРО. – В: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 128. ISBN 954-8187-10-8
  16. Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 192 – 193
  17. Чаков, Михаил, „Дневник на революционния ми живот“, стр. 190 – 191
  18. в. „Стандарт“, 2003.05.06. „И брястът е изсъхнал край гроба на Гоце, Владимир Симеонов – наш пратеник в Серес.“
  19. Мичев. Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения – 9 септември 1944 – 1949, Издателство: СУ Св. Кл. Охридски, 1992, стр. 91.
  20. Dismembering the state: the death of Yugoslavia and why it matters, P. H. Liotta, Lexington Books, 2001, ISBN 0-7391-0212-5, p. 292.
  21. The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, Loring M. Danforth, Princeton University Press, 1997, ISBN 0-691-04356-6, p. 68.
  22. The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949, Oxford Historical Monographs, Dimitris Livanios, Oxford University Press US, 2008, ISBN 0-19-923768-9 p. 202.
  23. Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 117.
  24. Гоце Делчев. Писма и други материали, Дино Кьосев, Биографичен очерк, стр. 34.
  25. Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.323 – 324.
  26. Ципушев, К. 19 години в сръбските затвори. Спомени, София, 1943 г. гл. 1. Между борците-великани, стр. 32.
  27. Българите в най-източната част на Балканския полуостров – Източна Тракия, Димитър Войников, гл. 24. Идването на Гоце Делчев в Тракия и някои уточнения по този повод. Идеологическите спорове между Гоце Делчев и Стоян Лазов. Непубликувани спомени на очевидци.
  28. Турско, гръцко или българско е името НЕВРОКОП
  29. Преименувам, следователно не съществуваш
  30. Македонският президент: Гоце Делчев е българин (ВИДЕО), www.nova.bg
  31. Милен Михов, Политика в историята! Новата българска история и македонската историография 1944 - 2005 г., Велико Търново, 2006, стр. 40 - 41
  32. Улица Војводе Косте Пећанца
  33. Белград смени "Гоце Делчев" с "Маршал Толбухин"
  34. Бележити българи, том 8: За обединение на разпокъсаното отечество. Т. 8. Световна библиотека, 2012. ISBN 9789545740886. (на български)
  35. Кети Тренчева - кореспондент на БНР в Благоевград. Паметник на Гоце Делчев в Банско по повод празника за освобождението на града // 2019-10-05. Посетен на 2023-02-04.
  36. Moreto.net - Сайтът на Варна. Паметник на Гоце Делчев на Алея на Възраждането // Посетен на 2023-02-04.
  37. на Гоце Делчев, град Гоце Делчев.
  38. Областна комисия за военните паметници. Регистър на военните паметници в област Благоевград // 2016-06-06. Архивиран от оригинала на 2023-07-12. Посетен на 2023-02-06.
  39. Десант. Откриха паметник на Гоце Делчев в Димитровград // 2013-08-14. Посетен на 2023-02-04.
  40. БТА. Поморие - Гоце Делчев - паметник // 2022-08-02. Посетен на 2023-02-04.
  41. Областна комисия за военните паметници. Регистър на военните паметници в област Благоевград // 2016-06-06. Посетен на 2023-02-06.
  42. Български турист. bulgariantourist.com/kuber. Паметник на Гоце Делчев в с. Попови ливади // 2022-09-12. Посетен на 2023-02-04.
  43. Стандарт нюз, 23 септември 2010 г. бр. 6356, Дядо продава архив на войводи. Бай Атанас събирал документите на пл. „Славейков“.
  44. Изложбата „Историята оживява – материали от архива на Александър Пелтеков“ ще бъде показана в Благоевград."
  45. ДАА, Фонд № 1938К