Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гоце Делчев.

„Гоце Делчев“ е южен квартал на българската столица София. Кръстен е на българския национален герой Гоце Делчев. Той обединява бившите квартали - „Емил Марков“, кръстен на комунистическия деец Емил Марков, и „Мотописта“.

Гоце Делчев
— квартал —
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област София
Община Столична община
Част от София

Кварталът граничи с основни пътища като булевард „България“ и „Гоце Делчев“. В квартала се намира спортна зала „Триадица“, а в непосредствена близост на квартала e разположен и Южният парк. Граничи още с квартал „Стрелбище“ и „Борово“.

Линии на градски транспорт, преминаващи през кварталаРедактиране

Автобус 76, свързващ квартала с центъра и всички райони на ж.к. Младост

Автобус 74, свързващ квартала с центъра и Централна Гара

Автобус 73, свързващ квартала с кварталите Овча Купел 1 и 2

Автобус 65, свързващ квартала с квартал Манастирски Ливади – Изток, а в обратна посока свързва с квартал Хладилника и метростанция Витоша

Автобус 204, свързващ квартала с ж.к.Борово, центъра и ж.к. Дружба 2

Автобус 83, свързващ квартала с кв.Хладилника и с метростанция Витоша, а в обратна посока с центъра и кв.Илиянци

Тролейбус 8, свързващ квартала с центъра и Окръжна Болница

Тролейбус 7, свързващ квартала с центъра, района на Сточна гара и ж.к. Люлин 3, 4, 7 и 10

Трамвай 7, свързващ квартала с ж.к. Борово и квартал Манастирски Ливади – Запад, а в обратна посока с центъра, Централна Гара и квартал Надежда

ИсторияРедактиране

Кварталът е основан през 20-те години от българи бежанци от Битоля и Битолско. Първото му име е „Тухларна фабрика“ или „Тухла махала“ (Тула маала), защото на територията на Южния парк се е добивала глината за тухли – откритата кариера за глина под болница „Лозенец“ се вижда и днес. Името „Тула маала“ се употребява и до днес. С навлизането на социалистическото панелно строителство тухлента фабрика е изоставена.

Първите панелни блокове в квартала са постоени в края на 60-те години. През 70-те започва активно изграждане на ЕПК-сгради.

Обществени институцииРедактиране