Градец (област Сливен)

село в област Сливен
Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.

Градѐц е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен. То е най-голямото село в областта.

Градец
Главната улица на село Градец
Главната улица на село Градец
България
42.7933° с. ш. 26.5386° и. д.
Градец
Област Сливен
42.7933° с. ш. 26.5386° и. д.
Градец
Общи данни
Население4476 души[1] (15 март 2024 г.)
97,1 души/km²
Землище46,099 km²
Надм. височина680 m
Пощ. код8990
Тел. код04582
МПС кодСН
ЕКАТТЕ17436
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Котел
Коста Каранашев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Веселин Урумов (ГЕРБ)
Градец в Общомедия

География редактиране

Село Градец се намира на около 22 km североизточно от областния център Сливен и около 13 km югоизточно от общинския център Котел. Разположено е в Източна Стара планина, в малко долинно разширение на река Луда Камчия в горното ѝ течение, край двата бряга на реката, в периферията на Стидовска планина от юг и Котленска планина от север. Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо светли лесивирани и метаморфни.[2] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 379 m, в източния му край нараства до около 420 – 430 m, а в северозападния – до около 420 m.

Третокласният републикански път III-488 се отклонява на югозапад от минаващия североизточно от Градец второкласен републикански път II-48, минава през Градец и село Ичера и води до Сливен и връзка там с второкласния републикански път II-53.

Землището на село Градец граничи със землищата на: село Медвен на север; село Дъбовица на североизток и изток; село Скала на югоизток; село Мокрен на юг; село Ичера на запад; село Катунище на северозапад.

Населението на село Градец, наброявало 2458 души при преброяването към 1934 г. и 3932 към 2001 г., наброява 4150 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 3759 лица, за 701 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 2970 – към „ромска“, за 29 – „не се самоопределят“ и за 51– „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“ и към „други“ не са посочени данни.[4]

История редактиране

Заселване на Градец редактиране

Професорът историк И. К. Иречек в „Пътуване из България“ част II, стр. 733 пише, че половина час от с. Медвен на изток имало плоска височина Новачка[5], обрасла с подивели овощни градини. Там, според околните предания, се намирал стар град с около 80 бакърджийски дюгени. След завладяването околността от турците жителите му се изселват в Котел, Медвен и Градец. Виждат се следи от зидове и място на стара черква. За Новачка пише в „Български орел“ (1846, брой 1); Ив. Богоров, че жителите на това село били разпъдени и преселени в околните местности около 1545 г. – Така се образуват новите селища Котел, Градец, Медвен и Жеравна.

През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Градец, където вероятно получава от множество местни жители и занаятчии финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“[6]

Към края на XIX век селото има предимно българско население. През 1894 година то е тежко засегнато от локално земетресение и много къщи са разрушени.[7]

В книгата на В. Аврамов „Плиска Преслав“, 1929 г., стр. 106 – 107, е писано, че г. Новачка е наречен по името на легендарния хайдутин, съперник в юнашката слава на Крали Марка – Новак Дебелич. От разселването на този град се образуват околните села в Котленско.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Градец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През октомври 1924 г. анархисти убиват местния кмет от Демократически сговор Димитър Георгиев,[9] като при инцидента загива и един стражар.[10] През декември същата година местни жители са арестувани, а при конвоирането им до гара Стралджа, служителите на властта са нападнати от въоръжени лица. При инцидента загиват двама арестанти.[11]

Название и местонахождение на Градец редактиране

С име Градец има четири села в България: едно – в Софийска околия, друго – в Новозагорска, това – в Котленска околия, както и едно във Видинска. Това, както и подобни на него имена на селища и местности, са почти винаги във връзка с видими исторически останки от крепостни постройки или защитени места.

Градец дължи името си на „Градището“ или „Калето“ – на върха върху хълма над реката във „Вазовата кория“ – на 60 м височина над реката.

Градец е на североизток от Сливен на 40 км по шосето от Стралджа, а по новото шосе през село Ичера – на 39 км от Сливен. На 16 км от Градец в същата северозападна посока е Котел. Близките до Градец села: Катунища, Медвен, Жеравна и Ичера са на разстояние от него – 3 – 12 км. Разстоянието от Сливен през Мараш до Градец 56,5 км.

Докато преди Освобождението най-важната съобщителна линия за селото е тази през Котел към Добруджа, в съвременността този път има по-второстепенно значение, най-вече до Котел, като околийски център, а пътят Градец – Стралджа добива жизнена важност, не само за Градец, но и за целия край, като най-къса и удобна връзка с железопътната линия през Стралджа.

Селото е около пресечката на меридиана (от Гринуич) 26’ и 32’ източна дължина и паралел 42’ и 48’ с. ш. На близка до тази дължина са градовете Ямбол и Разград (малко на запад) и Ески-Джумая и Одрин (малко на изток). На същата ширина е една точка на морския бряг на север от гр. Месемврия и Емине, близо до с. Гьозикен. София, е няколко минути на юг от тази ширина."[12]

Селото днес редактиране

Към 2020-те години в Градец има магазини за хранителни стоки, домашни потреби, инструменти, ВиК части и други, аптека, газостанция. В селото има интернет мрежа, предлага се и услугата СОД (сигнално-охранителна дейност). Обществените институции са детска градина, основно училище[13], читалище[14] и здравна служба, полицейско управление – Градец.

За местните избори на 28 октомври 2007 г. са регистрирани общо 9 кандидати за кметското място. Трима от тях са роми, останалите – българи. Още на първия тур с 537 гласа или 57,99% печели Андон Вандаков – потомък на един от най-старите и големи ромски родове в Градец – този на Вандаците.

На изборите за кмет на селото на 23 октомври 2011 г. кандидатите са осем – петима българи и трима роми. На първи тур печели етническият българин Вичо Братунов, издигнат от ДПС. На изборите през 2015 печели кандидатът на ГЕРБ - Ганка Миронска, а на изборите през 2019 печели отново кандидатът на ГЕРБ - Веселин Урумов.

Население редактиране

По брой на населението Градец превъзхожда много от малките градове в България. Самото название „градец“ е категория, която е била използвана в края на 19 и началото на 20 век (подобно на „паланка“-та), за обозначаване на някои по-големи села, доближаващи се по своя облик и функции до градските селища (градовете).

В началото на 20 век в селото е имало не повече от 20-ина ромски къщи. Не е сигурно кога, защо и как ромите са се настанили масово в селото, но има мнение, че са били изкуствено заселени през 50-те години на миналия век. Към 2008 г. над 80% от жителите на Градец са роми. По абсолютен брой и по относителен дял на ромското население, селото няма аналог в тази част на страната. Въпреки численото преимущество на ромите, Градец е запазил българския характер и типичната възрожденска атмосфера. Десетки български семейства от Сливен, Ямбол, Бургас, София имат къщи и вили в селото.

Поминък редактиране

Преди демократичните промени хората в селото работят предимно в местния АПК, както и в малки промишлени цехове, а жените – в килимарската работилница, произвеждаща тогава основна част от легендарните котленски килими.

В съвременността тези организации са закрити и трудоспособното население се насочва главно към добива на градешкия камък – специфични варовикови плочи, ползвани в строителството за облицовка и настилка, така също и за водни точила. Местни майстори на градешкия камък са били от големия род Божилови, изработвали са паметници и каменни мостове със сводове от Петолъчката до град Омуртаг. Повечето семейства продължават да отглеждат животни – прасета, кози, овце, крави, кокошки. В дворовете растат домати, боб, картофи, чушки, тиквички, патладжани. Ромското население се прехранва основно с бране на билки и гъби, както и дърводобив.

Религии редактиране

Населението, включително и ромското, в основната си част е източноправославно. От средата на 90-те години на миналия век в Градец са популярни и Евангелските църкви – бившата сграда на Килимарската работилница в селото е купена от семейството на френски пастор и е дарена за нуждите на местната конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[15]

Личности редактиране

Родени в Градец

Градец е свързан и с името на известния виенски лекар Йохан фон Бренер.

Културни събития и природни забележителности редактиране

 
Големият скок

Културната дейност на читалището започва е още от основаването му през 1869 г. Има театралната трупа и самодейна певческа група. Читалището разполага с библиотека.

Всяка година читалищното ръководство организира поне по една традиционна „Среща на поколенията“, обикновено през лятото. На нея присъстват както местни жители, така и потомци на стари градечани, отдавна изселили се от селото.

Градешката архитектура е във възрожденски стил. Сред старите дървени къщи и калдъръмени улички има множество архитектурни шедьоври.

Стоят крепостните стени на старото римско Кале, разположено на най-стратегическото място за наблюдение на всички проходи към местността.

Съборът в Градец редактиране

 
Градец, Съборът

Съборът на селото е на 2 август - Илинден, тъй като църквата се казва „Свети Илия“.

Подготовката за сбора започва много преди 2 август. Всяка къща и двор трябва да са подредени и почистени, продуктите за празничната трапеза трябва да са в обилно количество. Особено внимание се обръща на запасите от ракия и вино.

Кухня редактиране

Постни или с месо, манджите винаги са ароматни, вкусни и неустоими. Типичните за този край гозби: гола чорба, смесена манджа, пипер и домати каша, сборенска манджа, ярешко, агнешко. През зимата, покрай коленето на прасетата, се приготвят различни вкусотии, но най-неустоим е бахурът. Тестените десерти и закуски са на особено голяма почит: милинки, тиганици, катми.

Гола чорба

Приготвя се от зелен боб, картофи, домати, кисели трънки и зелени подправки. Всичко се вари и не се добавя никаква мазнина. Най-вкусна е студена.

Снимки от Градец редактиране

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1604, Градец. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
  3. Справка за населението на с. Градец, общ.Котел, обл. Сливен
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Градец, община Котел, област Сливен
  5. wikimapia.org
  6. ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820 – 1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. Белград: В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей – Разград
  7. Marushiakova, Elena et al. Atanas Dimitrov // Marushiakova, Elena et al. Roma Portraits in History. Roma Civic Emancipation Elite in Central, South-Eastern and Eastern Europe from the 19th Century until World War II. Leiden, Brill & Paderborn, 2022. (на английски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  9. Варненски новини - дигитално копие - 04/12/1924, No. 122, стр.1
  10. Варненски новини - дигитално копие - 28/10/1924, No. 85, стр.2
  11. Варненски новини - дигитално копие - 06 декември 1924, No. 124, 2 стр.
  12. Хр. В. Димитров „с. Градец (Котленска околия)“, издадена от Градецката културна дружба „СЪГЛАСИЕ“ в София, 1933 г.
  13. Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Област Сливен, община Котел, село Градец. Основно училище „Капитан Петър Пармаков“[неработеща препратка]
  14. Детайлна информация за читалище „Надежда – 1869“, село Градец, община Котел, област Сливен
  15. www.sesc-bg.org
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
  17. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 103.
  18. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 310.
  19. Хитов, Панайот. Как станах хайдутин:Фамилиарни забележки. София, отечество, 1982. с. 327.

Външни препратки редактиране