Градешница

село в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Градешница.

Градѐшница (старо име Градишница[2]) е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.

Градешница
Общи данни
Население428 души[1] (15 юни 2022 г.)
13,8 души/km²
Землище31,118 km²
Надм. височина189 m
Пощ. код3074
Тел. код091186
МПС кодВР
ЕКАТТЕ17453
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Криводол
Христо Доков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Градешница
Магдалин Сълков
(ЗНС)
Градешница в Общомедия

ГеографияРедактиране

Градешница се намира на 38 км северозападно от Враца. През селото тече малка река, която е десен приток на Огоста. Съседни села са Лесура (на изток), Баурене (на юг), Бели Брег (на запад) и Громшин (на север).[3]

ИсторияРедактиране

Районът на Градешница е богат на археологически находки, които свидетелстват за наличие на човешки общества още в ранната новокаменна епоха (шесто хилядолетие пр.н.е.).

На територията на селското землище са открити три праисторически селища: от ранния неолит (в местността „Градището“), от късния неолит (в местността „Луканово дърво“) и укрепено многослойно селище от стар неолит (в местността „Мало поле“). Последното е представител на локалната самобитна цивилизация, наречена в археологията „Култура Градешница“ (обхваща Северозападна България и Югозападна Румъния). Там са намерени глинени съдове с характерни оригинални форми, богата колекция от глинена пластика – човешки и животински фигури, жертвеници и модели на праисторически жилища. Особен интерес представляват глинени плочки с врязани писмени знаци от V хил. пр.н.е., които са важен източник за историята на Европа в края на неолита и за пра-писмото, познато като дунавска протописменост.[4][5]

В село Градешница, при археологически разкопки, водени от Богдан Николов през 60-те години, e открита керамична плочка, за чиито протописмени знаци се предполага, че са поне с 1000 години по-стари от шумерското Клинописно писмо и Египетски йероглиф. Малката керамична плочка с най-ранната протописменост преобръща познатите представи за хронологията на световната писменост. Може да бъде видяна в Регионален исторически музей (Враца) под инвентарен номер А-2700.[6]

В местността „Калето“ са открити развалини на крепост от късноримската и раннобългарската епохи. Крепостта е съществувала и през Второто българско царство и е разрушена при османското нашествие. Непосредствено до крепостта е разкрито раннобългарско селище с некропол, а на 2 км северозападно е манастирът „Св. Йоан Предтеча“ от 1861 г.[3]

Името на селото се среща в османски документ от 1666 г., който свидетелства, че селото е заварено с това наименование при османското нашествие.[3]

При първото преброяване след Освобождението селото има 569 жители.[2] При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от Градешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Във Втората световна война участват около 150 човека от Градешница, двама от тях загиват.[8]

Културни и природни забележителностиРедактиране

На 1,5 км северозападно от селото се намира Градешкият манастир.

През 50-те години на XIX в. местните свещеници – поп Цвятко и поп Камен – откриват килийно училище. През 1864 г. то става светско. През 1921 г. е открита прогимназия към началното училище.[8]

През 1927 г. е създадено народното читалище „Бъдеще“ (1927 г.).[8]

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б Преброяване на населението е Княжество България. Списък на населените места. //
  3. а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  4. Градешница. // svetimesta.com. Посетен на 14 декември 2021.
  5. Николов, Богдан. Градешница, Праисторически селища от VI-IV хилядолетие пр. н. е.. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1974. с. 12 – 16.
  6. Acta Terrae Septemcastrensis V/The Gradešnica script revisited
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  8. а б в Кръстев, Любен и др. Из историята на Градешница. // Карта на времето – дигитален архив на регион Враца ХХ век. Посетен на 14 декември 2021.