Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Градешница.

Градешница (на македонска литературна норма: Граешница; на гръцки: Γραδέσνιτσα) е село в община Битоля на Северна Македония.

Градешница
Граешница
— село —
Фреска от „Света Богородица Пречиста“, XV век
Фреска от „Света Богородица Пречиста“, XV век
North Macedonia relief location map.jpg
40.9011° с. ш. 21.3436° и. д.
Градешница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 612 m
Население 190 души (2002)
Пощенски код 7223
МПС код BT
Градешница в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 700 m надморска височина на падините на планината Баба в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля, близо до границата с Гърция.[1]

ИсторияРедактиране

Селото е в близост до крепостта Кале, съществувала в праисторическия, античния и средновековния период. Вероятно с нея е свързано и името на селото, произлизащо от Градище. В османски дефтер от 1468 година селото е записано като Црешево или Градешница, каза Манастир в санджак Паша със 130 християнски семейства, които произвеждат лен, копринена буба, вино и други земеделски продукти. По-късно в регистрите от 1568 г., селото Црешево или Градешница има 113 християнски семейства и едно мюсюлманско.[2]

В селото има средновековна църква „Света Богородица Пречиста“, църква от 1860 година „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) и манастир „Свети Теодор“. Други малки църкви са „Свети Атанасий“, „Свети Никола“, „Свети Архангел Михаил“, „Света Богородица Пречиста“, „Света Петка“, „Свети Димитър“ и „Света Неделя“.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градешница има 540 жители, всички българи християни.[3]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градешница има 424 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Градешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

В 1961 година селото има 444 жители. През втората половина на XX век жителите на селото масово се изселват, предимно в Битоля и отвъдокеанските земи.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 190 жители[1] самоопределили се както следва:[6]

Националност Всичко
македонци 17
албанци 172
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

ЛичностиРедактиране

Починали в Градешница
  •   Васил Атанасов Кисьов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
  •   Панчо Лазаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
  •   Стефан Найденов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
  •   Тодор Д. Мудов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Градешница. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Михајловски, Роберт. Од духовното наследство на Via Egnatia: црквите Успение на Богородица од Велушина и Богородица Пречиста од Граешница. // Патримониум.МК, Година 4, брoj 9 / 2011, стр. 151. Посетен на 30 март 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 30, 31