Градища (Шуец)
Градища, Шуецката крепост или Шуецкото кале (на албански: Gradishta, Gradishta e Shuecit, Kalaja e Shuecit) е праисторическа крепост, разположена над село Шуец, Албания. Калето, чието обитаване започва от ранножелязната епоха,[1][2][3][4] е обявено на 10 юни 1963 година за археологически паметник на културата под № 1886.[5]
| Градища Gradishta e Shuecit | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Албания |
| Местоположение | Шуец |
| Основаване | Ранножелязна епоха |
| Статут | паметник на културата |
| Собственик | държавна |
Местоположение редактиране
Крепостта е построена върху малък скалист хълм, който се откъсва под формата на език от хълмистия терен и е частично се облива от Малкото Преспанско езеро. Градища е разположена от север на входа на пролома Гърло (Вълчия пролом), докато Траяновата крепост е на юг.[3]
Описание редактиране
Градища е единственият пример в Албания за укрепление с композитни тухли – натрошени натрошени камъни с малки размери, смесени с баласт и пръст.[3] Площтта е 1,5 ha.[1] В разрез има формата на трапец с долна основа 10 m, горна 3 m и височина 2 m. Стената е с дължина 600 m.[3] Страната откъм езерото не е укрепена.[1] Входът с ширина 2,5 m е прост и е образуван чрез прекъсване на стената, но е поставен на защитено от природата място – до него се стига само през тясна ивица, която от едната страна е оградена от скалистия склон над езерото, а от другата страна – от стената на крепостта.[3]
Малката височина на стената предполага наличието на система от палисади над нея, за да се гарантира защита. Вътре в заграждението не е открита керамика, която да показва наличието на непрекъснат живот. Поради тази причина се смята, че Градища е служило за убежище, само в случай на опасност за жителите, намиращо се в полето в подножието му, където са открити много керамични фрагменти от ранната желязна епоха, както и два могилни гроба, в едния от които е открита бронзова гривна, датираща от 800 – 700 г. пр. н. е.[3]
Градища, както и съседната Вентрокска крепост маркират най-южната граница на своя тип – подобни примери не се срещат в Гърция, докато са широко разпространени в северната част на Илирия.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Atrasionet Turistike Rrethi Devoll // Посетен на 23 април 2024 г. (на албански)
- ↑ John Boardman. The Cambridge Ancient History. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-22496-3. p. 631. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж Gjerak Karaiskaj. Pesë mijë vjet fortifikime në Shqipe. Shtëpia Botuese "8 Nëntori, 1981. с. 31-33. (на албански)
- ↑ Cenolli, Florenc. Guida Arkeologjike e Devollit. Korçë, Drejtoria Rajonale e Trashëgimisë Kulturore, 2020. с. 20. (на албански)
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Dibrës // Instituti i Monumenteve të Kulturës – Ministria e Kulturë. Архивиран от оригинала на 2016-06-08. Посетен на 16 септември 2017.