Градско (община Градско)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Градско.
Градско (на македонска литературна норма: Градско) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.
| Градско Градско | |
| — село — | |
 | |
  Градско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Градско |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 122 m |
| Население | 2219 души (2002) |
| Пощенски код | 1420 |
| МПС код | VE |
| Официален сайт | www.gradsko.gov.mk |
| Градско в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Клепа, на десния бряг на река Вардар, южно от град Велес, на пътя, свързващ Велес с Тиквеш и Гевгели.
История редактиране
Източно от селото се намират останките на древния град Стоби. Именно от близостта на днешното село до градището произхожда и името на Градско. Самото селище Стоби е опустошено и изоставено след земетресение през 518 г. след Христа, а по късно околността става известна като Пустия град, Пустоград.
В XIX век Градско е българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Градско е посочено като село с 11 домакинства и 49 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градско има 110 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Градско има 144 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война 3 души от Градско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
При българското настъпление срещу Сърбия по време на Първата световна война на 31 октомври и 1 ноември 1915 година край Градско се разиграва тежко сражение между френски части и Пета пехотна дунавска дивизия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пустоград (Pustograd) като руини, а Градско като българско християнско село.[5]
Малкото някога село Градско разположено на стратегическия път свързващ Скопие със Солун се развива изключително интензивно покрай железопътната линия и изградената на нея гара. Отдалечеността на гарата с около 2 км в източна посока от селото е причината да се изгради новото Градско край самата гара.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Благой П. Дубровски от Кавадарци е български кмет на Градско от 9 август 1941 година до 24 август 1942 година. След това кметове са Петър К. Тошев от Прилеп (17 септември 1942 - 5 ноември 1943), Атанас Б. Велков от Скопие (19 ноември 1943 - 19 май 1944) и Кирил Манчев Костов от Велес (19 май 1944- 9 септември 1944).[6]
Строежът на централната селска църква „Свети Георги“ е започнат през април 1988 година, когато архиепископ Гаврил Охридски и Македонски поставя темелния камък, и е завършен на 25 юни 1996 година, когато църквата е осветена от архиепископ Михаил Охридски и Македонски. Живописта е дело на зографа Атанас Ташковски от Кавадарци.[7]
Градско е едно най-големите села в цяла Северна Македония, административен център на едноименната община Градско. Край селото има възстановен паметник на 242 български войници от Пета пехотна дунавска дивизия, загинали в сраженията през Първата световна война.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 2219 жители, от които:[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1920 |
| албанци | 6 |
| турци | 7 |
| роми | 48 |
| власи | 0 |
| сърби | 14 |
| бошняци | 215 |
| други | 9 |
Личности редактиране
- Родени в Градско
Македонка Янчевска (р. 1940), поетеса от Северна Македония
Стефан Вардарски (? – 1907), български революционер
- Починали в Градско
- Димитър Думбалаков (1872 – 1915), български военен и революционер
- Златан Чернев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
- Илчо Савов Байчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
- Тодор Станчев (? – 1915), български военен деец, поручик
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118 – 119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Парохија Градско – цркви и манастири // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
- ↑ Агенция Фокус. „Почетоха паметта на загиналите български войници и офицери край Градско, Македония“
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 декември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 391, л. 28; а.е. 389, л. 27
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 518, л. 4а
