Гражданска война в Русия
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Гражданската война в Русия от 1917 – 1922 г. (на руски: Гражда́нская война́ в России) представлява военен конфликт между политически, етнически и социални групи на територията на бившата Руска империя в резултат от Февруарската революция и Октомврийската революция от 1917 г.
| Гражданска война в Русия | |||
 По часовниковата стрелка отгоре: Войници от Донската армия (1919); пехотинци от Бялата гвардия (1920); войници от 1-ви кавалерийски полк; Лев Троцки (1918); екзекуция на болшевики от Австро-унгарската армия | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 7 ноември 1917 – 25 октомври 1922 г. | ||
| Място | Руска империя | ||
| Резултат | Победа на болшевиките | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Гражданска война в Русия в Общомедия | |||
Причини за войната
редактиранеСред най-важните причини за Гражданската война в Русия в съвременната историография обикновено се отличава наличието на социални, политически и национално-етнически напрежения. На първо място стои въпросът за излизането на Русия от Първата световна война, както и аграрният въпрос.
През втората половина на 1918 г. Червената армия завзема Поволожието и части от Урал. Ваймарската република призовава за анулиране на Бресткия мир.
Военни действия
редактиранеИзбухват въстания в Москва, Ростов на Дон, Новоросийск и Екатеринослав през 1918 г. На 6 юли в Москва избухва въоръжено въстание на левите есери, работнически отряди и части на Московския гарнизон.
На 17 юли 1918 г. Владимир Ленин нарежда да бъде убит император Николай II с жена му и децата им. Екзекуцията е извършена край Екатеринбург.
Политиката на „военен комунизъм“, а също и провеждането на „противоказашка“ политика, предизвикват селски и казашки въстания. Особено активни са селяните през лятото на 1919 г.
Ръководителите на бялото движение формират армии. С подкрепата на Антантата се сформира правителство в Сибир, на юг, север и др. Белите разгръщат настъпление в посока река Волга към Симбирск и Самара, Воткинск, Туркестан и др. от войските на адмирал Александър Колчак. Към Петроград настъпва генерал Николай Юденич, към Москва (през Курск, Орел) – войските на генерал Антон Деникин.
През март-май 1919 г. Червената армия успява да спре това масирано настъпление. През май-юли същата година червените завземат напълно региона на Урал и Сибир. От април до август са евакуирани чуждестранните войскови части от района на Украйна, Крим, Средна Азия и Баку. През есента на 1919 г. войските на генерал Деникин са разгромени в района на Орел, Курск и Воронеж. Унищожени са и оцелелите части на армията в Крим до март 1920 г. В Далечния изток белогвардейските войски, командвани от генерал барон Роман фон Унгерн-Щернберг, са разгромени на 11 юли 1921 г. от войските на Червената 5-а армия и военни отряди на народното монголско опълчение, командвани от Дамдийн Сухе Батор и Хорлоогийн Чойбалсан. Така побеждава проведената Монголска народна революция, след което е провъзгласена независимостта на Монголия от ръководената от Гоминдана Република Китай, и тя става втората в света социалистическа страна, през 1924 г. наименувана Монголска народна република.
Външни препратки
редактиране- История на руската революция BBC (3 февруари 2007)
- Руската гражданска война (в сайта Spartacus) Архив на оригинала от 2010-12-05 в Wayback Machine.
- Руската гражданска война 1918 – 1920 (в сайта Onwar) Архив на оригинала от 2005-12-21 в Wayback Machine.
- Civil Руската гражданска война от 1917 до 1922
- Администрациите по време на руската гражданска война
- Архив на руската революция и гражданска война в сайта libcom Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine.