Гражданска война в Русия

Гражданската война в Русия от 1917 – 1922 г. (на руски: Гражда́нская война́ в России) представлява военен конфликт между политически, етнически и социални групи на територията на бившата Руска империя в резултат от Февруарската революция и Октомврийската революция от 1917 г.

Гражданска война в Русия
По часовниковата стрелка отгоре: Войници от Донската армия (1919); пехотинци от Бялата гвардия (1920); войници от 1-ви кавалерийски полк; Лев Троцки (1918); екзекуция на болшевики от Австро-унгарската армия
По часовниковата стрелка отгоре: Войници от Донската армия (1919); пехотинци от Бялата гвардия (1920); войници от 1-ви кавалерийски полк; Лев Троцки (1918); екзекуция на болшевики от Австро-унгарската армия
Информация
Период7 ноември 1917 – 25 октомври 1922 г.
МястоРуска империя
РезултатПобеда на болшевиките
Страни в конфликта
Русия Болшевики
Латвийски стрелкови части
Бяла гвардия (монархисти)
Украинска народна армия
Зелена армия (казаци)
Синя армия (селяни)
Черна армия (анархисти)
Чешки легион
Чужди военни сили
Командири и лидери
Русия Лев Троцки
Русия Сергей Каменев
Русия Семьон Будьони
Русия Михаил Фрунзе
Антон Деникин
Александър Антонов
Лавър Корнилов
Пьотър Врангел
Александър Колчак
Симон Петлюра
Никифор Григориев
Ян Сирови
Сили
5 427 273+ 1 000 000
Жертви и загуби
949 755910 000 +
Гражданска война в Русия в Общомедия

Причини за войната

редактиране

Сред най-важните причини за Гражданската война в Русия в съвременната историография обикновено се отличава наличието на социални, политически и национално-етнически напрежения. На първо място стои въпросът за излизането на Русия от Първата световна война, както и аграрният въпрос.

През втората половина на 1918 г. Червената армия завзема Поволожието и части от Урал. Ваймарската република призовава за анулиране на Бресткия мир.

Военни действия

редактиране

Избухват въстания в Москва, Ростов на Дон, Новоросийск и Екатеринослав през 1918 г. На 6 юли в Москва избухва въоръжено въстание на левите есери, работнически отряди и части на Московския гарнизон.

На 17 юли 1918 г. Владимир Ленин нарежда да бъде убит император Николай II с жена му и децата им. Екзекуцията е извършена край Екатеринбург.

Политиката на „военен комунизъм“, а също и провеждането на „противоказашка“ политика, предизвикват селски и казашки въстания. Особено активни са селяните през лятото на 1919 г.

Ръководителите на бялото движение формират армии. С подкрепата на Антантата се сформира правителство в Сибир, на юг, север и др. Белите разгръщат настъпление в посока река Волга към Симбирск и Самара, Воткинск, Туркестан и др. от войските на адмирал Александър Колчак. Към Петроград настъпва генерал Николай Юденич, към Москва (през Курск, Орел) – войските на генерал Антон Деникин.

През март-май 1919 г. Червената армия успява да спре това масирано настъпление. През май-юли същата година червените завземат напълно региона на Урал и Сибир. От април до август са евакуирани чуждестранните войскови части от района на Украйна, Крим, Средна Азия и Баку. През есента на 1919 г. войските на генерал Деникин са разгромени в района на Орел, Курск и Воронеж. Унищожени са и оцелелите части на армията в Крим до март 1920 г. В Далечния изток белогвардейските войски, командвани от генерал барон Роман фон Унгерн-Щернберг, са разгромени на 11 юли 1921 г. от войските на Червената 5-а армия и военни отряди на народното монголско опълчение, командвани от Дамдийн Сухе Батор и Хорлоогийн Чойбалсан. Така побеждава проведената Монголска народна революция, след което е провъзгласена независимостта на Монголия от ръководената от Гоминдана Република Китай, и тя става втората в света социалистическа страна, през 1924 г. наименувана Монголска народна република.

Външни препратки

редактиране