Граждански съюз

Правно признание на ; eднополовите граждански съюзи
	Правни формулировки
Брак:; Белгия, Канада, Холандия, Норвегия, Южна Африка, Испания, Швеция, САЩ (някои региони брак, други фактическо съжителство); С неустановена правна рамка, но възможни: Аруба, Израел, САЩ (някои щати), Холандски Антили
	Други правни формулировки ; Граждански съюз, регистрируемо партньорство, съжителство.
По страна и година на приемане
Признати национално
	Дания (1989); Норвегия (1993); Швеция (1995); Гренландия (1996); Исландия (1996); Франция (1999); Германия (2001); Португалия (2001); Финландия (2002); Люксембург (2004); Нова Зеландия (2005); Обединеното Кралство (2005); Андора (2005); Чехия (2006); Словения (2006); Швейцария (2007); Камбоджа (2007);
	Като нерегистрирани съжителства
	Израел (1994); Унгария (1996); Хърватска (2003); Австрия (2003);
Признати в някои региони
	САЩ (1997); Аржентина (2003); Австралия (2004); Бразилия (2004); Италия (2004); Мексико (2006);
Признати преди легализирането на; еднополов брак
	Холандия (повсеместно) (1998); Испания (12 от 17 общности) (1998); Южна Африка (повсеместно) (1999); Белгия (повсеместно) (2000); Канада (2001);
В процес на обсъждане
	Аржентина Австралия Австрия Бразилия Чили Коста Рика Гърция Ирландия Италия Лихтенщайн Мексико Полша САЩ Уругвай
Виж още
	Еднополов брак; Регистрирано партньорство; Съвместно съжителство; Хомосексуалност и законодателство;

Гражданският съюз е законов институт, подобен на брака.

В някои държавие от него могат да се възползват и еднополови двойки като алтернатива на еднополовия брак.

Обхват редактиране

Характеристиките на гражданския съюз варират във всяко отделно законодателство. Някъде той предоставя почти идентични права и задължения като тези на брака, но без право на осиновяване и на общо фамилно име. Другаде правата, произтичащи от гражданския съюз, са по-ограничени. На места те са сведени до възможността двойката официално да се заяви като такава и да се впише в специален регистър. Последната разновидност най-често се нарича съвместно съжителство.

Права редактиране

Основни права, предоставяни от гражданския съюз, са:

право на болнични посещения на партньора
право на решение за медицински интервенции спрямо партньора
право на предявяване на граждански искове за увреждане или смърт на партньора
право на социални осигуровки, право на обезщетения при смърт на партньора
право на здравна застраховка и застраховка живот от и за партньора
право на прехвърляне на имущество между партньори, без да се плаща данък
право на обща собственост
съвместни родителски права и задължения спрямо децата – на издръжка, на училищен контрол и пр.
право на законно пребиваване в страната на партньора
право на семейни намаления за клубни и организационни такси, промоционални цени на стоки и др.

Признаване редактиране

Понастоящем гражданските съюзи са възприети в следните държави:

Дания – 1989 г.
Норвегия – 1993 г.
Швеция – 1995 г.
Гренландия, Унгария, Исландия – 1996 г.
Холандия – 1998 г.
Франция, Южна Африка – 1999 г.
Белгия, Канада (федерално) – 2000 г.
Германия, Португалия – 2001 г.
Финландия, Лихтенщайн – 2002 г.
Австрия, Хърватия – 2003 г.
Израел, Швейцария, Люксембург – 2004 г.
Нова Зеландия, Великобритания, Андора – 2005 г.

На местно равнище граждански съюзи са признати в райони на:

Аржентина (Буенос Айрес, Рио Негро) – 2003 г.
Австралия (Тасмания) – 2004 г.
Испания (Каталония) – 1998 г.
Италия (Тоскана, Умбрия, Емилия Романа) – 2004 г.
Бразилия (Рио Гранди до Сул) – 2004 г.
САЩ (Върмонт, Ню Джърси, Калифорния, Мейн, Хаваи, Дистрикт Колумбия)

Към момента текат разисквания относно приемането на граждански съюзи в Ирландия, Полша, Гърция, Словения, Румъния, Чехия, Тайван и щата Кънектикът (САЩ).