Грамадна

селище в Гърция

Грамадна (на гръцки: Ευκαρπία, Евкарпия, до 1927 година Γραμμάτινα, Граматина[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Грамадна има население от 618 души (2001).

Грамадна
Ευκαρπία
— село —
Гърция
41.0736° с. ш. 22.9079° и. д.
Грамадна
Централна Македония
41.0736° с. ш. 22.9079° и. д.
Грамадна
Кукушко
41.0736° с. ш. 22.9079° и. д.
Грамадна
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКруша
Надм. височина234 m
Население618 души (2001)

География редактиране

Селото е разположено на 7 километра северно от град Кукуш (Килкис) и на 11 километра северозападно от Коркутово (Терпилос).

История редактиране

На хълма Свети Димитър на 1,5 km от Грамадна и вляво от пътя Кукуш – Грамадна има селище от праисторическия и историческия период, обявено в 1994 година за защитен паметник.[2]

В Османската империя редактиране

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година е отбелязано, че Грамадна има 10 джизие ханета (домакинства). Със султански декрет от 11 декември 1619 г. селото е предадено в собственост на Мимар ага.[3]

През XIX век Грамадна е българско село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Грамадна (Gramadna) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза със 70 домакинства с 324 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 600 жители българи християни.[5]

Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грамадна (Gramadna) има 800 българи екзархисти и в селото работи основно българско училище с 1 учител, а учениците са 47.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Грамадна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция редактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Евкарпия.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 158 семейства и 548 жители бежанци.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Грамадна на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кайнак[10] Καϊνάκι Пигес Πηγές[11] река на С от Грамадна[10]

Личности редактиране

 
Станиш Наков.
Родени в Грамадна
  •   Кара Васил, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[12]
  •   Гоце Диков или Динов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[13]
  •   Йоргос Симбилидис (р. 1949), гръцки лекар и политик
  •   Йордан Димитров Трайков (Йордан Апостолов Златанов), български комунист, роден на 20 март 1902 година, член на БКП от 1923 година, в СССР от 1933 година, арестуван на 4 март 1935 година като студент в КУНМЗ, I курс, осъден на 3 години в лагер, завърнал се в България през 1952 година, обявен за активен борец, реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 28 ноември 1956 година, починал в 1980 година[14]
  •   Станиш Наков, войвода на ВМОРО
  •   Трайко Попкоцев, български учител[15]
Починали в Грамадна
  •   Стоян Яриджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Грамадна[16]
Други

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48749/2571/7-10-1994 - ΦΕΚ 841/Β/11-11-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-10-06. Посетен на 28 юни 2018.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 209, 241 и 840.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  12. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 209 и 241.
  14. Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  15. Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ XI (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
  16. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.