Грамадна
Грамадна (на гръцки: Ευκαρπία, Евкарпия, до 1927 година Γραμμάτινα, Граматина[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Грамадна има население от 618 души (2001).
| Грамадна Ευκαρπία | |
| — село — | |
  Грамадна  Грамадна  Грамадна | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 234 m |
| Население | 618 души (2001) |
География
редактиранеСелото е разположено на 7 километра северно от град Кукуш (Килкис) и на 11 километра северозападно от Коркутово (Терпилос).
История
редактиранеНа хълма Свети Димитър на 1,5 km от Грамадна и вляво от пътя Кукуш – Грамадна има селище от праисторическия и историческия период, обявено в 1994 година за защитен паметник.[2]
В Османската империя
редактиранеВ османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година е отбелязано, че Грамадна има 10 джизие ханета (домакинства). Със султански декрет от 11 декември 1619 г. селото е предадено в собственост на Мимар ага.[3]
През XIX век Грамадна е българско село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Грамадна (Gramadna) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза със 70 домакинства с 324 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 600 жители българи християни.[5]
Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грамадна (Gramadna) има 800 българи екзархисти и в селото работи основно българско училище с 1 учител, а учениците са 47.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Грамадна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
редактиранеВ 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Евкарпия.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 158 семейства и 548 жители бежанци.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кайнак[10] | Καϊνάκι | Пигес | Πηγές[11] | река на С от Грамадна[10] |
Личности
редактиране
- Родени в Грамадна
Кара Васил, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[12]- Гоце Диков или Динов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[13]
Йоргос Симбилидис (р. 1949), гръцки лекар и политик- Йордан Димитров Трайков (Йордан Апостолов Златанов), български комунист, роден на 20 март 1902 година, член на БКП от 1923 година, в СССР от 1933 година, арестуван на 4 март 1935 година като студент в КУНМЗ, I курс, осъден на 3 години в лагер, завърнал се в България през 1952 година, обявен за активен борец, реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 28 ноември 1956 година, починал в 1980 година[14]
- Станиш Наков, войвода на ВМОРО
- Трайко Попкоцев, български учител[15]
- Починали в Грамадна
- Стоян Яриджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Грамадна[16]
- Други
- Димитър Станишев (1924 – 2000), български политик, по произход от Грамадна
- Сергей Станишев (р. 1966), български политик, по произход от Грамадна
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48749/2571/7-10-1994 - ΦΕΚ 841/Β/11-11-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-10-06. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 209, 241 и 840.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 209 и 241.
- ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
- ↑ Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ XI (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.