Грамота на бан Кулин

Грамотата на бан Кулин (на сърбохърватски: Povelja Kulina bana) е средновековен документ, с който босненският бан Кулин предоставя свобода на придвижване и търговия в страната на гражданите на Дубровник. Грамотата датира от 29 август 1189 година и се съхранявана в архива на Дубровник до средата на XIX век, когато е пренесена през Виена в Ермитажа.[1]

Грамота на бан Кулин
Povelja Kulina bana.jpg
Вид харта, договор за свободна търговия
Автор(и) Бан Кулин
Създаване 29 август 1189 г.
Босненска бановина
Език средновековен латински, бошняшки
Грамота на бан Кулин в Общомедия

ТекстРедактиране

☩ In noĩe pat̃s ⁊ filii ⁊ sp̃s sc̃i am̃. Ego banꝰ culinꝰ bosene juro

comiti Geruasio ⁊ oĩbꝰ raguseis rectũ amicũ fore p̱petuo ⁊ rec
tã nobiscũ pacem manutenë ⁊ amicitiã uerã. ⁊ õs raguseos p̱
totã t̃rã nr̃ã ãbulãtes, mercantes, seu habitãtes ꝉ trãseuntes
recta fide ⁊ cõscientia uera recipere absq’ ulla datione. nisi qͥs
suã p̱ volũtatẽ mͥ donũ dare uoluerit. ⁊ aput nos dũ fuerĩt
manutenere ⁊ cõsiliũ eis p̈bere ut nr̃e p̱sone ad nr̃m posse
absq’ fraude ⁊ malo īgenjo sic me ds̃ adiuunet ⁊ hec sc̃a. iiijor euã
gelia.
☩ ꙋимеѡцаисн̅аист̅огадх̅а·ѣбаньбⷪ
сьньски:кꙋлиньприсеꙁаютебѣ:к
нежекр̅ьвашꙋ:ивьсѣмьграꙉамь·
дꙋбровьчамь·правыприѣтельбыти
вамь:ѡⷣьселѣ:идовѣка·иправь·гои
др̅ьжатисьвамы:иправꙋвѣрꙋ:докол
ѣсьмьживь:вьсидꙋбровьчанекир
еходе:помоемꙋвладанию:тр̅ьгꙋю
ке:гьдѣсикьтохокекрѣвати:год̅ѣс
иктомине:правовьвѣровь:иправ
имьср̅ьцемь:др̅ьжатие·беꙁьвьса
коеꙁьледи:раꙁвѣщомикьтода
своиовь:воловьпоклонь:идаим
ьнебꙋде:ѡⷣьмоихьчестьниковь
силе:идоколѣ:ꙋменебꙋдꙋ:дати
имьсьвѣть:ипомокь:какореис
ебѣ:коликоремоге:беꙁьвьсегаꙁь
логапримьсьла:такомиб̅ьпо
магаи:исиест̅оⷷваньꙉелие:ѣрадⷪ
е:диѣкьбань:писахьсиюкнигꙋ
повеловь:бановь:ѡⷣьрожⷷствахвр̅
тисꙋка:исьто:иѡсьмьдесеть:ид
еветьлѣть:мѣсецаавьгꙋста:
ꙋдьвадесети:идеветидн̅ь·ꙋсѣче
ниеглавеиѡванакр̅ститла:

Превод на български езикРедактиране

В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Аз, бан босненски Кулин, обещавам на теб, княже Кървашу, и на всички граждани дубровничани истински приятел да бъда вам отсега и довека и да се държа право с вас и с истинско доверие, докато съм жив.
Всички дубровничани, които ходят, където аз владея, да търгуват, където искат, и да отиват, всеки където си желае, с истинско доверие и честно сърце, без никакво задължение, освен да ми подаряват поклон по своя воля. Нищо да не им е от моите служители насила, а докато са при мене, да им се дава съвет и помощ, както и от мен самия, доколкото ми е възможно, без никакви зли помисли.
Нека Бог да ми помага и това свято евангелие.
Аз, Радое, писар на бана, написах тази книга по банова повеля от рождението на Христа в хиляда сто осемдесет и девето лето, в месец август, в двадесет и девети ден, отсичането на главaта на Йоан Кръстител.

ИзследванияРедактиране

ИзточнициРедактиране