Грамота на бан Кулин
Грамотата на бан Кулин (на сърбохърватски: Povelja Kulina bana) е средновековен документ, с който босненският бан Кулин предоставя свобода на придвижване и търговия в страната на гражданите на Дубровник. Грамотата датира от 29 август 1189 година и се съхранявана в архива на Дубровник до средата на XIX век, когато е пренесена през Виена в Ермитажа.[1]
Грамота на бан Кулин | |
---|---|
![]() |
|
Вид | харта, договор за свободна търговия |
Автор(и) | Бан Кулин |
Създаване |
29 август 1189 г. Босненска бановина |
Език | средновековен латински, бошняшки |
Грамота на бан Кулин в Общомедия |
ТекстРедактиране
„ | ☩ In noĩe pat̃s ⁊ filii ⁊ sp̃s sc̃i am̃. Ego banꝰ culinꝰ bosene juro comiti Geruasio ⁊ oĩbꝰ raguseis rectũ amicũ fore p̱petuo ⁊ rec |
“ |
Превод на български езикРедактиране
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Аз, бан босненски Кулин, обещавам на теб, княже Кървашу, и на всички граждани дубровничани истински приятел да бъда вам отсега и довека и да се държа право с вас и с истинско доверие, докато съм жив.
Всички дубровничани, които ходят, където аз владея, да търгуват, където искат, и да отиват, всеки където си желае, с истинско доверие и честно сърце, без никакво задължение, освен да ми подаряват поклон по своя воля. Нищо да не им е от моите служители насила, а докато са при мене, да им се дава съвет и помощ, както и от мен самия, доколкото ми е възможно, без никакви зли помисли.
Нека Бог да ми помага и това свято евангелие.
Аз, Радое, писар на бана, написах тази книга по банова повеля от рождението на Христа в хиляда сто осемдесет и девето лето, в месец август, в двадесет и девети ден, отсичането на главaта на Йоан Кръстител.
ИзследванияРедактиране
- Ильинский, Г.А.. Памятники древней письменности и искусства. 164. Грамота бана Кулина. Опыт критического издания текста. Санкт-Петербург, Тип. И.Н. Скороходова, 1906. с. 36. Архив на оригинала от 2017-12-17 в Wayback Machine.
- Vrana, Josip. Da li je sačuvan original isprave Kulina bana, Paleografijsko-jezična studija o primjercima isprave iz g. 1189.. // Radovi Staroslavenskog instituta 2 (2). Old Church Slavonic Institute, 1966. с. 5–57. (на хърватски)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Liotta, P.H.. Dismembering the State: The Death of Yugoslavia and Why It Matters. Lexington Books, 2001. ISBN 0-7391-0212-5. с. 27.