Отваря главното меню

Григорий Ефимович Грум-Гржимайло (на руски: Григо́рий Ефи́мович Грумм-Гржима́йло) е руски пътешественик, географ и зоолог, изследовател на Западен Китай, Памир, Тяншан, Западна Монголия, Тува и Далечния изток.

Григорий Ефимович Грум-Гржимайло
Григо́рий Ефи́мович Грумм-Гржима́йло
руски изследовател

Роден
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Московски държавен университет
Научна дейност
Област География, топография, етнография, ентомология, зоология
Образование Санктпетербурски университет
Григорий Ефимович Грум-Гржимайло в Общомедия

Ранни години (1860 – 1884)Редактиране

Роден е на 5 февруари 1860 година в Санкт Петербург, Русия, в семейство на чиновник. Учи в Семинария, а след това продължава във военно училище. През 1880 записва Физико-математическия факултет на Санктпетербурския университет и завършва през 1884 г. Живо се интересува от ентомология и зоология на безгръбначните, като още по време на следването си провежда първото си пътешествие в Крим, Саратовска губерния и Бесарабия.

Експедиционна дейност (1884 – 1914)Редактиране

Памир (1884 – 1887)Редактиране

От 1884 до 1887, заедно с брат си Михаил Ефимович, в ролята на топограф, извършва три експедиции в Алай, Памир, Тяншан, Кашгария и Каракорум.

През 1884 – по северните склонове на Памир и Алайската долина достига до река Муксу, пресича Заалайския хребет и достига до езерото Каракул.

През 1885 – в южните части на Узбекистан и западните части на Таджикистан.

През 1886 – в Западен Тяншан – долината на река Нарин, езерото Чатиркьол, Кашгария и северните склонове на Памир.

През лятото на 1887 изследва река Мургаб (Бартанг, десен приток на Пяндж) и десния ѝ приток Танимас и в изворите ѝ открива група ледници. От там продължава на изток, пресича Сариколския хребет и картира двете съставящи реки на река Ташкурган (лява съставяща на Яркенд) – Вахджир-Джилга (Каранукур) и Хунджераб.

По време на 4-те експедиции събира огромно количество материали по ентомологична фауна, които са предадени в Зооложкия музей на Руската академия на науките, извършени са картировъчни и триангулачни дейности от брат му, а Руското географско дружество награждава Грум-Гржимайло със сребърен медал и го избира за свой действителен член. Преди да предприеме първата си голяма експедиция в Западен Китай Грум-Гржимайло провежда изследвания в Среден Урал.

Западен Китай (1889 – 1890)Редактиране

През 1889 – 1890, отново заедно с брат си, изследва, описва и картира части от Тяншан и Наншан и събира богат материал по етнография и история на населението на Западен Китай.

В края на май 1889 експедицията тръгва от Жаркент, пресича хребета Борохоро при 83º и.д. и продължава на изток. Изследва горното течение на река Манас и през септември проследява целия северен склон на хребета Богдо-Ула (Богдошан, 300 км) и на изток от него открива крайните източни хребети на Тяншан – Баркелтаг (4267 м) и Карликтаг (4925 м). На югозапад от тях открива Турфанската падина, през октомври и ноември я изследва и установява надморската ѝ височина (-154 м под морското равнище). На юг и югозапад от падината открива и изследва хребета Куруктаг (2809 м).

В началото на 1890 по пътя от Хами за Синин открива планината Бейшан (2791 м). През пролетта пресича планината Наншан и през лятото заобикаля от юг и запад езерото Кукунор, отново пресича Наншан и Бейшан и покрай северните склонове на Тяншан на 13 ноември се завръща в Жаркент.

Резултатите от експедицията са много богати. Общата дължина на изминатия път съставлява 7250 км, определени са координатите на 30 астрономически пункта, а на 140 – надморската височина. Проведени са астрономически наблюдения, събрани са 214 броя бозайници, 1150 птици, 400 гнезда на птици, около 1000 риби, 105 земноводни, 35 хил. насекоми, 800 листа хербарии и 850 геоложки образци. Отчета за работата излиза в три тома под името „Описание путешествия в Западный Китай“.

Монголия (1903)Редактиране

През 1903 възглавява експедиция в Западна Монголия и Тува. Тръгва от Зайсан, пресича долината на река Черен Иртиш и планината Монголски Алтай и се спуска в Долината на езерата, където са разположени езерата Убсунур, Харауснур и Харанур, завива на север, пресича хребета Тану-Ола и навлиза в Тува. След изследването на Тува пресича Алтай и се завръща в Кош-Агач.

Последни експедиции (1908 – 1914)Редактиране

През 1908 изследва басейна на река Амур и Шантарските о-ви. През 1911 – 1912 ръководи експедиция в планината Копетдаг (Туркмения), южното крайбрежие на Каспийско море и Закавказието. През 1914 провежда нова експедиция в Сибир и Тува.

Късни години (1914 – 1936)Редактиране

През последните години от живота си, независимо от влошеното му здравословно състояние, активно се занимава с научна и преподавателска дейност, член е на съвета и вицепрезидент на Руското географско дружество.

Умира на 3 март 1936 година в Ленинград на 76-годишна възраст.

ПаметРедактиране

Неговото име носят:

СъчиненияРедактиране

  • Очерк Припамирских стран, 1886
  • Памир и его липидоптерологическая фауна, 1890
  • Описание Амурской области, 1894
  • Западная Монголия и Уряханский край, т. 1 – 3, 1914 – 30.

ИзточнициРедактиране

  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969.
  • Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М., 1960.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 127 – 129.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86, Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 147, 167 – 168.
  • Щукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., М., 1955.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Грум-Гржимайло, Григорий Ефимович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.