Григорий Продрому
Григорий (на гръцки: Γρηγόριος, Григориос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
| Григорий Γρηγόριος | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
1841 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 ноември 1926 г.
|
| Учил в | Халкинска семинария |
Биография
редактиранеРоден е със светското име Йоанис Продрому (Ιωάννης Προδρόμου) или Янарис (Γιάνναρης) в 1841 година в Пломари на Лесбос. Завършва Халкинската семинария в 1886 година и става проповедник и архидякон в Одринската митрополия. След това е учител и архидякон в Галац, Румъния.[1] Става протосингел в Солунската митрополия.[2] Григорий е един от любимците на митрополит Йоаким Солунски, станал по-късно вселенски патриарх. През март 1876 година е сред тримата кандидати за епископския престол на Ардамерската епархия, който в крайна сметка получава Константий.[3]
През март 1876 година е избран за камбанийски епископ в Кулакия.[4][5] Хиротонисан е за епископ на 28 ноември 1876 година в „Свети Григорий Палама“ от митрополит Йоаким Солунски и епископите Николай Китроски, Мелетий Поленински, Амвросий Йерисовски и Константий Ардамерски.[2] Григорий остава в Солун и служи в храмовете в града, тъй като епископската му катедра Кулакия в началото на 1876 година пострадва от катастрофално наводнение от Вардар.[3]
След избора на Йоаким Солунски за вселенски патриарх на 4 октомври 1878 година, Григорий Камбанийски е избран за временно управляващ митрополията в Солун.[3] След избухването на Олимпийското въстание през 1878 година, патриарх Йоаким го определя като временен заместник на въстаналия епископ Николай. На 20 април 1878 година се среща с американския посланик Хорас Мейнард, който изказва съчуствие към въстаналите гърци.[3] През ноември 1878 година по неизвестни причини подава оставка като камбанийски епископ и два месеца по-късно, в средата на януари 1879 година, заминава за Цариград, където служи до избора му за митрополит на Пловдивската епархия в 1880 година.[3][6] По-късно е митрополит на Трапезундската, Родоската (наследен от Константин Хадзимарку-Александридис[7]), Сервийската и Кожанска и Дринополската епархия. През май 1899 година е изпратен на заточение.[8][9][1]
Умира в Цариград на 13 ноември 1926 година.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δρυϊνουπόλεως κυρός Γρηγόριος (1841 – 1926) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017.
- ↑ а б Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Η επισκοπή Καμπανίας κατά την περίοδο της προσωρινής υπαγωγής της στη Μητρόπολη Θεσσαλονίκης (1876 – 1883), in: Μελετήματα Ημαθίας, Έτος Α΄, Τόμος 1ος (2009). Βέροια, 2010. σ. 441. Посетен на 18 март 2016.
- ↑ а б в г д Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Η επισκοπή Καμπανίας κατά την περίοδο της προσωρινής υπαγωγής της στη Μητρόπολη Θεσσαλονίκης (1876 – 1883), in: Μελετήματα Ημαθίας, Έτος Α΄, Τόμος 1ος (2009). Βέροια, 2010. σ. 442. Посетен на 18 март 2016.
- ↑ Γαρίτσης, Κωνσταντίνος, Εἰσαγωγή, ἐπιμέλεια, ἔκδοση. Ἡ Κουλιακιὰ (Χαλάστρα Θεσσαλονίκης) Τεκμήρια τοπικῆς ἱστορίας τῆς περιόδου 1869 ‐ 1934 ἀπὸ ἀνέκδοτο χειρόγραφο τοῦ δασκάλου Ἀθανασίου Κράββα. Ἀθήνα, 2009. ISBN 978‐960‐931265‐3. σ. 17. Посетен на 5 септември 2014. Архив на оригинала от 2014-09-15 в Wayback Machine.
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Η επισκοπή Καμπανίας κατά την περίοδο της προσωρινής υπαγωγής της στη Μητρόπολη Θεσσαλονίκης (1876 – 1883), in: Μελετήματα Ημαθίας, Έτος Α΄, Τόμος 1ος (2009). Βέροια, 2010. σ. 439. Посетен на 18 март 2016.
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 188; Trapp, № 3663
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 116. Посетен на 21 септември 2014.
- ↑ Οικονόμου, Φώτιος Γ. Η Εκκλησία εν Βορειω Ηπειρω: από της πρώτης διαδόσεως του Χριστιανισμού μέχρι των καθ'ημάς χρόνων. Αθήνα, 1969. σ. 43.
- ↑ Η επισκοπή και μητρόπολη Αδριανουπόλεως ή Δρυϊνουπόλεως // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 3 септември 2018.
| Йеремия | → | камбанийски епископ (март 1876 – ноември 1878) |
→ | Неофит II |
| Неофит | → | пловдивски патриаршески митрополит (14 ноември 1880 – 29 декември 1884) |
→ | Йоаким |
| Григорий ΙΙ | → | трапезундски митрополит (29 декември 1884 – 17 март 1888) |
→ | Филарет |
| Герман | → | родоски митрополит (17 март 1888 – 1 юни 1893) |
→ | Константин |
| Филотей | → | корчански, пърметски и москополски митрополит (1 юни 1893 – 15 юни 1893) |
→ | Антим |
| Герасим | → | сервийски и кожански митрополит (23 октомври 1893 – 31 май 1894) |
→ | Константий |
| Константий | → | дринополски, делвински и химарски митрополит (4 юни 1894 – 22 май 1899) |
→ | Лука |