Григорий Цамблак
Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420) е български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413 – 1420) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа, извършена от Евтимий Търновски.
Григорий Цамблак | |
български духовник | |
Роден |
1365 г.
|
---|---|
Починал | 1420 г.
|
Религия | православие Православна църква |
Григорий Цамблак в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в Търново ок. 1365 г. в знатното болярско семейство Цамблак. Ученик е на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. В похвалното слово за Евтимий, Григорий пише:
„ | „Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите … и на тях стана учител по благочестие.“ | “ |
Произход
редактиранеГригорий Цамблак е българин по рождение, както и предшествениците му в Киев – Йоан I (1004 – 1038 г.) и Киприан Цамблак (1376-1406 г.), на когото е много вероятно да е племенник. Григорий Цамблак нарича Киприан „брат на нашия отец“ в похвалното си надгробно слово за митрополит Киприан, написано в Киев в 1409 г., под което най-често се разбира, че Киприан е бил негов чичо, а не негов духовен отец. Но текстът може да има предвид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия „отец“ на всички български монаси.
Началото
редактиранеОколо 1390 г. Григорий Цамблак живее в Цариград, където се замонашва. Пребивава и на Атон. После е при духовенството на Цариградския патриарх, а по-после става игумен на Дечанския манастир в Косово. След това е игумен на Плинарийския манастир „Пресвета Богородица“ в Цариград[1], а между 1401 и 1406 г. е презвитер на Великата църква на Молдова и Влахия със столица Сучава – в Нямецкия манастир „Възнесение Господне“ (Нямцулски манастир). Там той написва Житие на Йоан Нови Сучавски по поръка на молдовския господар Александър Добрия. С това той слага началото на литература с румънска тематика и налага българския език като книжовен език в Румъния.
Към Русия
редактиранеМалко преди смъртта си (1406 г.) митрополит Киприан го извиква в Русия, възможно за помощ при споровете между Литовското и Московското княжества. На път за Москва, Григорий научава за смъртта на Киприан и остава в Литовското княжество (Киев тогава е в неговите граници), където в 1413 или 1414 г. с поддръжката на княз Витовт е ръкоположен за Литовски митрополит. (Бил е в Москва едва през 1409 г.) Цариградският патриарх не е съгласен с назначението и го лишава от свещенически сан. През 1415 г. по желание на Витовт е хиротонисан от западно-руските епископи без съгласието на патриарха. Поради разположението на западната църква, той си спечелва анатемата на Цариградския патриарх, а и отлъчване от Москва.
Църковния събор и унията
редактиранеУчаства в големия римокатолически събор в Констанц в Германия през 1418 г. – едновременно с посланиците на византийския император. Там е приет тържествено от бъдещия император на Свещената римска империя и крал от Унгария, както и от папата, но унията с Рим е отхвърлена. За преговорите е бил съпроводен от 300 души свещеници и епископи. Според едни източници той закъснява за преговорите и умира през 1419 г., а според други – пристигнал и държал бележита реч на латински пред крал Сигизмунд и папа Мартин V. Папата го приема на тържествена аудиенция. Григорий Цамблак произнася на съборяните друга реч, с която им предлагал да се сближат и да почнат да се обясняват по братски по църковни въпроси, а не по „фарисейски“.
Московските митрополити
редактиранеОтношението на Москва към Григорий Цамблак е двояко. Тъй като той стои на страната на княз Витовт в спора с московския митрополит Фотий, срещу него са отправяни обвинения в разкол, че е прикрит папист и други. От своя страна Григорий пише на Цариградския патриарх, след като е избран на събора в Новогрудок за Киевски митрополит, по повод на Киевските митрополити, дошли от Москва:
„ | „Църкви не са строили, но събираха църковни данъци, митрополитите изнасяха грошовете в Московско, църковните вещи и святини, Христовите мощи и сандали на Богородица, икони, оковани в злато,… цялата църковна украса на Киевската митрополия, това, което князете бяха подарили в чест и за спомен, да не говоря за сребро, злато и църковни прибори, … – всичко изнесоха!“ | “ |
Според летописите на Нямецкия манастир Григорий (Цамблак?) е починал там на 86-годишна възраст. Погребан е в притвора на църквата в Нямецкия манастир. Тук се смесва нашият писател с местен духовник на име Григорий, който е живял по-късно от него.
Произведения
редактиранеОще в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, Житие и Служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски), с когото се запознава в 1401 г. в Белгород (на турски: Акерман), тогава в Молдова (днес Белгород Днестровски в Украйна).
Като митрополит на Киев пише „Стих на целование“ за празника „Успение Богородично“, наричан често и накратко „Цамблак“ – възможно е,да е по случай въздигането на съборната църква на Киево-Печорския манастир, основана от Теодосий Печорски през 11 век. Известни са негови автографи и преписи на служебник, требник и др. Въвежда в южна и западна Русия т.нар. „болгарский распев“, който скоро става популярен и в североизточна Русия. Участва дейно в съставянето на Московския летописен свод. Съществуват множество редакции от 16-17 в. на неговите произведения.
- „Житие на Йоан Сучавски“ („Мъчение на Йоан Сучавски“) – писано през 1402 г. в Сучава, Молдова.
- „Житие на Стефан Дечански“ – писано в периода 1407 – 1408 г. в Дечанския манастир.
- „Разказ за пренасяне мощите на света Петка от Търново във Видин и Сърбия“ – 1407 – 1408 г., Дечанския манастир. Съдържа сведения за българската история.
- „Похвално слово за митрополит Киприан“ – писано в 1409 г.
- „Похвално слово за патриарх Евтимий“[неработеща препратка] – съдържа ценни сведения за живота на Евтимий Търновски. Описана е обсадата и превземането на Търново през 1393 г., избиването на 110 български велможи и легендата за вкаменяването ръката на палача, преди екзекуцията на Евтимий.
- „Книга Григория Цамблака“ – 18 слова, посветени на празници в православния календар. Това е единственият сборник на средновековен славянски писател, съставен единствено от негови произведения. В различните преписи броят на словата варира от 17 до 21. В повечето случаи са 18, подредени според датите на християнските празници, на които са посветени:
- „Слово за божествените тайни“ (20 декември)
- „Слово за усопшете“ (в събота месопустная)
- „Слово за иноческия живот“ (в неделя на сиропустната седмица)
- „Похвално слово за преподобните отци“ (в събота сиропустна)
- „Похвално слово за светите 40 мъченици“ (9 март)
- „Слово за Връбница“
- „Слово за Велики четвъртък“
- „Слово за Велики петък“
- „Слово за Възкресение“
- „Слово за Рождество на Йоан Предтеча“ (24 юни)
- „Похвално слово за апостолите Петър и Павел“ (29 юни)
- „Похвално слово за пророк Илия“ (20 юли)
- „Слово за преображение“ (6 август)
- „Слово за Успение“ (15 август)
- „Слово за обезглавяване на Йоан Предтеча“ (29 август)
- „Слово за Рождество Богородично“ (8 септември)
- „Слово за въздвижение на кръста“ (14 септември)
- „Похвално слово за свети Димитър“ (26 октомври)
- Приписва му се и проповедта „Похвално слово за великомъченик Георги“.
Стил
редактиранеЛитературният стил на Григорий Цамблак се отличава с приповдигнат тон и многословие. Иречек отбелязва, че в това отношение е ненадминат в българската литература.
Значение
редактиранеГригорий Цамблак е възпитаник на Търновската книжовна школа. Нейните традиции той пренася в други славянски литератури, които обогатява със съчиненията си: проповедите и словата – в руската, житията – в сръбската. Дали творчеството му трябва да се причислява към румънската литература е спорно, защото Цамблак пише създадените в Сучава произведения на български език.
В славянската литература от XV век Григорий Цамблак е най-известният писател. В Никоновската летопис при 1419 г., като важно събитие е написано:
„ | „Тази зима умря Григорий митрополит Цамблак, в Киев, по рождение българин, книжен много, защото научен беше на всякаква книжна мъдрост от детство, и много писания сътвори и остави“. | “ |
Смята се, че покрай другото Григорий Цамблак внася през Украйна в Русия почитта към света Петка Българска. Там въвежда и българския църковен напев. [2]
Памет
редактиранеНа Григорий Цамблак е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София (Карта).
Източници
редактиране- ↑ Православная энциклопедия
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.
Издания
редактиране- Давидов, А., Г. Данчев, Н. Дончева-Панайотова. Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак. С., 1983.
- Бояджиев, А. Григорий Цамблак. Слово за Връбница. С., 2005.
- Григорий Цамблак. Избрани съчинения. Съст. Донка Петканова. С., 2010.
Литература
редактиране- Большая энциклопедия под ред. С. Н. Южакова. Т. 7. СПб., 1905, с. 588.
- История на България. Т. 4. С. 1983, с. 270.
- Мечев, К. Григорий Цамблак. С., 1969.
- Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983.
- Търновска книжовна школа. Т. 3. Григорий Цамблак. Живот и творчество. С., 1984.
- Thomson, F. J. Gregory Tsamblak: The Man and The Myths. – Slavica Gandensia, 25, 1998, 5 – 149.
- Кенанов, Д. Озареният Григорий Цамблак. По материали от вилнюските ръкописни и старопечатни сбирки. Велико Търново, 2000.
- Дончева-Панайотова, Н. Григорий Цамблак и българските литературни традиции в Източна Европа XV-XVII в. Велико Търново, 2004.
- Юрий К. Бегунов. Творческое наследие Григория Цамблака. Велико Търново, 2005.
- Рашева, И. Битката при Велбъжд през 1330 г. в „Житие на Стефан Дечански“ на Григорий Цамблак. „Победеният победител“ Михаил Шишман. – Известия на Исторически музей Кюстендил, ХVІ, 2010, 53 – 58.
- Великов, Ю. „Богословие на сълзите“ в Беседа за поста и сълзите, и за честните икони на Григорий Цамблак - Мисъл, слово, текст, 11. Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2023, с. 116-27