Гроб на Васил Левски
Гробът на българския революционер Васил Левски, екзекутиран на 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 година в София, е неизвестен, но е предмет на различни хипотези. Търсенето на гроба на Левски започва още след Освобождението през 1878 година, но без успех. Първата сериозна полемика за гроба на Левски се разразява през 1937 година, когато се чества 100-годишнината от рождението му. Тогава о.р. полк. Димитър Венедиков пише дописка във вестник „Мир“, като в следващите броеве през февруари и март свои версии предлагат още 11 души. Основните версии са четири.
Хипотези редактиране
Гроб край бесилото редактиране
Според някои предположения Левски е погребан близо до бесилката между днешната сграда известна като Царските конюшни на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и бул. „Дондуков“ и неговия паметник. Привечер в деня на екзекуцията тялото на обесения е свалено от бесилката и заровено от циганите-джелати в плитък трап наблизо. Според военният историк Марин Калонкин, който сочи архивни документи, паметникът в София е станал и гробница-костница на Дякона, където костите му са пренесени от съседния гроб през 1885 година.[1] В края на 30-те години започват проучвания и разкопки на военните, които допускат, че „костите на великия апостол Васил Левски се покоят в основите на паметника му“. Копаенето под паметника трае 3 години като започва през 1938 г. и завършва през 1941 г. Резултатът е, че „не е открито нищо“.[2]
Гроб в „Позорните гробища“ редактиране
Според друга версия по традиция телата на екзекутираните са предавани на съответната етно-религиозна общност, за да бъдат погребани по нейния обичай. Въпреки че тялото формално е предоставено на Българската църковна община, никой неин представител не е посмял да го погребе. Така след като никой не е прибирал тялото, то е откарано от циганите-джелати в т.нар. Позорно гробище наблизо в местността „Кюлуците“, където са погребвани екзекутираните престъпници. В резултат гробът на Васил Левски се намира днес в градинката срещу Софийската математическа гимназия, близо до Сточна гара. Това твърди криминалистът от Военна полиция подполковник Венцислав Радков.[3]
Гроб в църквата „Св. Петка“ редактиране
През 1956 година археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с № 95. Според някои устни сведения точно това е мястото, на което тялото на Левски е тайно препогребано след като е откопано от Позорното гробище, но самите археолози отхвърлят тази възможност. През 1986 година по предложение на писателя Николай Хайтов Българската академия на науките (БАН) взема решение да постави паметна плоча на църквата. Впоследствие най-голямата научна организация в България променя позицията си и плочата е махната.[4] На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена по инициатива на фондация „Николай Хайтов“ и партията ВМРО – Българско национално движение.[5][6][7][8]
Гроб в „Новите гробища“ редактиране
Според версия предложена през 2019 година от проф. д-р арх. Минчо Ненчев от УАСГ и писателя и историк Николай Иванов, който изследва от години биографията на Левски, гробът му е в тогавашните Нови български гробища, където е положен и опят в деня на смъртта си. Днес там има поредица от паркоместа, разположени по ул. „Даме Груев“. Мястото на гроба е на №6, между сградата на Земеделското министерство и днешната частна болница „Сердика“.[9] Там се е намирал параклисът на тогавашните Нови български гробища, до който е бил погребан Левски. Заедно с тялото му е била погребана и главата на Георги Бенковски. Скелетът на Левски и главата на Бенковски са изровени при ремонт през 1937 година, след което са изпратени за идентификация. Останките така и не са изследвани, а изчезват при разчистване на разрушенията от бомбардировките през Втората световна война.[10][11]
Бележки редактиране
- ↑ Марин Калонкин, „Величието на Васил Левски“, „Аскони-Издат“, С 2008, стр. 146.
- ↑ Росен Янков, Военни дълбаят под паметника на Левски, 168 часа, рубрика Наука, 14.02.2013 г.
- ↑ Гробът на Левски – в „Позорни гробища“ – Кюлюците? Днес.бг. 10.02.2017 г.
- ↑ Овчаров, Николай. Вечният Марко Тотев в археологията, в-к „Стандарт“, бр. 6754, год. XIX, 5 ноември 2011 г.
- ↑ Пред църквата „Св. Петка“ откриха паметна плоча на Левски, actualno.com, 18 февруари 2012 г.
- ↑ Възстановяват паметна плоча за Левски в „Св. Петка Самарджийска“, dariknews.bg, 26 май 2011 г.
- ↑ Нова паметна плоча на Васил Левски, архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307173334/http://www.interesi.net/article-index-53.html, посетен на 20 април 2019
- ↑ Решение № 314/26.05.2011 на Столичния Общински Съвет
- ↑ Виж местоположението на картата на София.
- ↑ Нова теория за гроба на Левски с точност до метър Архив на оригинала от 2020-11-26 в Wayback Machine., Информационен център на Министерството на отбраната, 23 юни 2019 г.
- ↑ Къде е гробът на Левски – bTV Новините.