Уикипедия

Грубевци

Гру̀бевци,[1] Грубовци или Гурбеш[2] (на гръцки: Αγροσυκιά, Агросикия, катаревуса: Αγροσυκέα, Агросикея, до 1926 година Γκούρμπες, Гурбес[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на област Централна Македония.

Грубевци
Αγροσυκιά
— село —
Гърция
40.8442° с. ш. 22.5056° и. д.
Грубевци
Централна Македония
40.8442° с. ш. 22.5056° и. д.
Грубевци
Воденско
40.8442° с. ш. 22.5056° и. д.
Грубевци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областБоймия
Надм. височина120 m
Население201 души (2021 г.)
Грубевци в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на височина от 120 m в северозападния край на Солунското поле на 15 km североизточно от Енидже Вардар (Яница).[4]

История

редактиране

Етимология

редактиране

Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Гърбеш с обичайно застъпване на българското ъ с гръцкото ου.[5]

В Османската империя

редактиране

През 1632 година Грубевци се споменава в турски регистър като село с 24 немюсюлмански домакинства. Населението се препитавало главно с отглеждане на сусам, памук, анасон и тютюн.[2] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Грубовци като българско село.[6]

В края на ХІХ век селото се отказва от Цариградската патриаршия и преминава под върховенството на Българската екзархия,[7] българско училище е отворено през 1874 година, а български учител в селото между 1891 и 1903 година е Захарий Гьорев от Куманово,[8] а след него Пено Авков. В селото е основан комитет на ВМОРО, начело на който стои Аргир Авков.[2]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Гурбеш (Грубевци) (Gurbeš (Grubevci),[9] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Гурбес (Γκούρμπες), християнско село.[10]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Грубевци има 400 жители, всички българи християни.[11]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грубевци (Groubevtzi) има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[12] В селото има българска църква „Свети Атанас“, а ежегодният събор се провежда на празника Летни Свети Атанас.[2]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Грубевци, 17 /III, 1 ч. от Кониково. Всичко 40 български екзархийски къщи и 1 гъркоманска, чифлик. Поминъкът е земеделие и лозарство. От Патриаршията се отказало преди 20 години. Няма никакви черковни имоти. Училището е двуетажно, с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х6Х3 големина, другата е по-малка и служи за квартира.[13] “

По данни на Екзархията в 1910 година Грубевци е чифлигарско село с 57 семейства, 300 жители българи и една черква.[14]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γκρούμπες) има 178 екзархисти.[10][15]

В Гърция

редактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Гурбес (Γκούρμπες) като село със 166 мъже и 152 жени.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Грубеш има 30 къщи славяни християни.[16]

Всички 57 български семейства[17] или 272 души[4] се изселват в България.[17] Ликвидирани са 5 имота на жители, преселили се в България.[10] На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци от Понт и Мала Азия.[4] От пристигналите в България бежанци 40 семейства (близо 280 души) се заселват в Горни Воден, Станимашко, част от които после се изселват в Асеновград и Пловдив, а три семейства се заселват в Кавакли.[2]

В 1926 година името на селото е сменено на Агросикия. В 1928 година Грубевци е представено като чисто бежанско със 118 бежански семейства и 438 жители общо.[18]

Тъй като селото е полупланинско, произвежда малко продукция - предимно пшеница и малко памук. Частично развито е и скотовъдството.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Грубевци на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Леска[19] Λέσκα Лептокария Λεπτοκαρυά[20] река на СИ от Грубевци и местност по десния ѝ бряг[19]
Пелити[19] Πελίτι Врахаки Βραχάκι[20] възвишение на ЮЗ от Грубевци[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 318[4] 319[4] 363[4] 476[4] 458[4] 496[4] 418[4] 395[4] 429[4] 384 280 201

Личности

редактиране
Родени в Грубевци
  •   Дионис Танчуров (1876 - след 1943), български революционер от ВМОРО
  •   Младен Костадинов Митроколев (1911 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[21]
  •   Танас Грубешки, местен български учител и секретар в четата на Павел Граматиков[22]
  •   Димитър Сурлев (1907 – 1933), български комунист

Бележки

редактиране
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. ↑ а б в г д Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр. 92.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 67. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  6. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 69.
  8. ↑ Димитровъ, Лазаръ. Учителствуването ми въ Гумендже и интернирането ми въ родното село // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 13.
  9. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  10. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  13. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  14. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  15. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  17. ↑ а б Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 9
  22. ↑ Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124-136
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Грубевци&oldid=12429643“.