Грубевци
Гру̀бевци,[1] Грубовци или Гурбеш[2] (на гръцки: Αγροσυκία, Агросикия, катаревуса: Αγροσυκέα, Агросикея, до 1926 Γκούρμπες, Гурбес[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на област Централна Македония. Селото има население от 384 души (2001).
|
Грубевци Αγροσυκία |
|
|---|---|
| — село — | |
  Грубевци  Грубевци |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 89 m |
| Население | 384 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле на 15 километра североизточно от Енидже Вардар (Яница).
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Гърбеш с обичайно застъпване на българското ъ с гръцкото ου.[4]
В Османската империяРедактиране
През 1632 година Грубевци се споменава в турски регистър като село с 24 немюсюлмански домакинства. Населението се препитавало главно с отглеждане на сусам, памук, анасон и тютюн[2]. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Грубевци като българско село.[5]
В края на ХІХ век селото се отказва от Цариградската патриаршия и преминава под върховенството на Българската екзархия[6], българско училище е отворено през 1874 година, а български учител в селото между 1891 - 1903 година е Захари Гюров от Куманово[7], а след него Пено Авков. В селото е основан комитет на ВМОРО, начело на който стои Аргир Авков.[2]
На австрийската военна карта селото е отбелязано като Гурбеш (Грубевци) (Gurbeš (Grubevci), на картата на Кондоянис е отбелязано като Гурбес (Γκούρμπες), християнско село.[8]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Грубевци има 400 жители, всички българи християни.[9]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грубевци (Groubevtzi) има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[10] В селото има българска църква „Свети Атанас“, а ежегодният събор се провежда на празника Летни Свети Атанас.[2]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Грубевци, 17 /III, 1 ч. от Кониково. Всичко 40 български екзархийски къщи и 1 гъркоманска, чифлик. Поминъкът е земеделие и лозарство. От Патриаршията се отказало преди 20 години. Няма никакви черковни имоти. Училището е двуетажно, с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х6Х3 големина, другата е по-малка и служи за квартира.[11] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Грубевци е чифлигарско село с 57 семейства, 300 жители българи и една черква.[12]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γκρούμπες) има 178 екзархисти.[13][8]
Според Боривое Милоевич селото (Grubeš) има 30 къщи християни славяни.[8]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Гурбес (Γκούρμπες) като село със 166 мъже и 152 жени.[8] В 1924 година българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 5 имота на жители, преселили се в България.[8] От пристигналите в България бежанци 40 семейства (близо 280 души) се заселват в Горни Воден, Асеновградско, част от които после се изселват в Асеновград и Пловдив, а три семейства се заселват в Кавакли.[2]
В 1926 година името на селото е сменено на Агросикия. В 1928 година Грубевци е представено като чисто бежанско със 118 бежански семейства и 438 жители общо.[14]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Грубевци
Младен Костадинов Митроколев (1911 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[15]- Танас Грубешки, местен български учител и секретар в четата на Павел Граматиков[16]
- Димитър Сурлев (1907 – 1933), български комунист
БележкиРедактиране
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ а б в г д Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр. 92.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκούρμπες -- Αγροσυκία
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 69.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр. 144, стр. 13.
- ↑ а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, рp. 102-103.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 9
- ↑ Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124-136