Прешлените (на лат. Vertebra) са многобройни самостоятелни костни образувания, които изграждат гръбначния стълб. Те са разположени в медианната равнина, под кожата на гърба. Ембрионално произлизат от гръбната хорда (на лат. chorda dorsalis).

Прешлен
lang=bg
Латински vertebra
Прешлен в Общомедия
Гръдни прешлени при човека


Общо устройство на прешлените редактиране

Всеки прешлен се състои от тяло (на лат. corpus vertebrae), дъга (на лат. arcus vertebrae), странични израстъци (на лат. processus transversus vertebrae), ставни израстъци (на лат. processus articulares vertebrae) и бодлест израстък (на лат. processus spinosus vertebrae).

Видове прешлени редактиране

  • Шийни (на лат. Vertebrae cervicales) – При домашните животни са 7, както при повечето бозайници, с изключение на дървесния ленивец – 8 и ламантина – 6.[1] Първият шиен прешлен или атлас, atlas, дава началото на гръбначния стълб и непосредствено се свързва с тилната кост на черепа.[1] Вторият шиен прешлен или осев при повечето видове има дълго тяло, чиито краниален край участва заедно с по-голямата част от тялото на атласа в образуването на зъбоподобен израстък, dens axis.[1] Дорзално зъбът има грубо поле за прикрепване на връзки.[1] Останалите прешлени стават прогресивно по-къси към гръдния кош.[1] Седми шиен прешлен притежава най-късото тяло и някои белези характерни за гръдните прешлени.[1]
  • Гръдни (на лат. Vertebrae thoracicae) – Участват в образуването на скелета на гръдния кош и се съединяват ставно с ребрата и отговарят на техния брой (чифта).[1]
  • Поясни (на лат. Vertebrae lumbales) – За разлика от гръдните прешлени имат по-еднообразна форма и по-голяма дължина.
  • Кръстцови (на лат. Vertebrae sacrales) – При новородени и млади животни те са съединени чрез междупрешленни хрущялни плочки.[1] Пълно срастване настъпва на различна възраст: човек – 16 – 30 години, месоядни – 1/2 години, преживни – 3 – 4 години, свиня – 1 1/2 години и кон – 4 – 5 години.[1]
  • Опашни (на лат. Vertebrae caudales (coccygeae)) – Техният брой много варира дори вътре в отделните видове и показват прогресивно опростяване на формата.[1]

Брой на прешлените при различните видове редактиране

Вид Прешлени
шийни гръдни поясни кръстцови опашни общ брой
Човек 7 12 5 5 3 – 4 32 – 33
Кон 7 18 6 5 15 – 21 51 – 57
Говедо 7 13 6 5 18 – 21 49 – 52
Овца 7 13 6 – 7 4 16 – 18 46 – 49
Прасе 7 14 – 15 6 – 7 4 20 – 23 51 – 56
Куче 7 13 7 3 20 – 23 50 – 53
Котка 7 13 7 3 22 – 23 52 – 53
Заек 7 12 7 4 16 46
Морско свинче 7 13 – 14 6 2 – 3 4 – 6 32 – 36
Видра 7 14 6 3 18 48
Жираф 7 14 6 3 11 41

Пет от седемте шийни прешлени при торбестите къртици са срастнали в обща кост, която придава здравина на тялото при копаене под земята.[2]

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. а б в г д е ж з и к Гаджев, Стоян. Анатомия на домашните животни, Том I. Стара Загора, 2000, 2-ро изд. 2016. ISBN 954-487-037-7. с. 31 – 48.
  2. Gordon, Greg. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 842.