Църква на Гърция

автокефална поместна източноправославна църква
(пренасочване от Гръцка православна църква)

Църквата на Гърция (на гръцки: Εκκλησία της Ελλάδος, катаревуса: Ἐκκλησία τῆς Ἑλλάδος) е православна автокефална поместна църква, начело с архиепископ. Катедрален храм на архиепископа е „Благовещение Богородично“ в Атина.

Църква на Гърция
Εκκλησία της Ελλάδος
Териториална организация на Църквата на Гърция
Информация
Произлязла отЦариградска патриаршия
Статутавтокефална
ПредстоятелЙероним
Рангархиепископ
Обредвизантийски
Календарновоюлиански
Богослужебен езиквизантийски гръцки гръцки
СедалищеАтина, Гърция
ДиоцезГърция
Численост
Паствооколо 10 000 000
Сайтwww.ecclesia.gr
Църква на Гърция в Общомедия

История и диоцез

редактиране

В диоцеза на Църквата на Гърция първоначално се включват епархиите в границите на Гърция от 1833 година до линията Арта-Волос. Още със създаването ѝ като национална такава на кралство Гърция, възникват търкания между Светия синод и Вселенска патриаршия с обвинения от страна на Фенер във филетизъм под претекст католическата конфесия на крал Отон I Гръцки. От гръцка страна главен защитник на автокефалията е Теоклит Фармакидис.

Предвид гръцкото самосъзнание царящо във Фенер, взаимоотношенията между църквата на Гърция и Вселенската патриаршия са изгладени с томос от 29 юни 1850 година, обаче постфактум се появяват нови дразги, след като на няколко пъти се разширяват границите на Гърция на север с присъединяването на Йонийските острови (1864) и Арта с почти цяла Тесалия (по силата на цариградския договор от лятото на 1881 г.). Със свои синодални актове от 1866 г. и 1882 г. църквата на Гърция обсебва и включва тези нови територии, изтръгвайки ги от диоцеза на Цариградската патриаршия. Отново се появяват търкания между Фенер и Атина, но не такива като с българската схизма. След Балканските и ПСВ е присъединена към кралство Гърция цяла Северна Гърция с Атон, отново вселенски диоцез. Едва със синодален акт от 4 септември 1928 г., потвърден с гръцки закон, се разделят взаимно диоцезите между Фенер и Атина на територията на днешна Гърция. Това е и конституционно положение. [1][2]

Отделно от това на територията на Гърция съществува и полуавтономна Църква на Крит и Додеканезите, които като присъединени към Гърция след ВСВ са в прекия диоцез на Вселенската патриаршия.

По този начин йонийската и тесалийската (без Еласона, но с Арта) територия остава в диоцеза на църквата на Гърция. а останалите така наречени нови области в Северна Гърция (Епир, Македония и Еласона) са под върховенството на Вселенската патриаршия, но се администрират от Църквата на Гърция.

Особен статут

редактиране

По силата на положения от Лозанския договор е скрепена монашеска република Света гора, също номинално в диоцеза на Вселенската патриаршия. Предходно, т.е. от 1833 г. до 29 юни 1850 г. църквата на Гърция е схизматична и обвинявана от Вселенската патриаршия в етнофилетизъм.

Източници

редактиране

Други източници

редактиране