Отваря главното меню

Гръцко въстание в Македония (1878)

Знамето на бунта в Червена гора

Гръцкото въстание в Македония от 1878 година (на гръцки: Μακεδονική επανάσταση του 1878, Македонско въстание от 1878; опит за въстание, според български историци[1]) е поредица от неуспешни бунтове на гръцкото население срещу османската власт в южната част на областта, инспирирани от Гърция по време на Източната криза 1876-1878 година. Чрез тях гръцката държава заявява претенциите си за анулиране на договора от Сан Стефано и изтласкване на българския етнически елемент от Македония.[2]

ПредпоставкиРедактиране

 
Капетаниса Перистера Крака от Сятища, участвала в бунтовете от 1878 година[3]

До началото на Източната криза Гърция се придържа към политика за мирно разрешаване на националния си въпрос в духа на мегали идеята. През 1876 година се създават етериите „Аделфотис“ (Братство) и „Етники Амина“ (Национална защита), в които членуват редица значими гръцки общественици. След края на Цариградската конференция през 1876 година те започват подготовка за въоръжено въстание със знанието на министър-председателя Александрос Кумундурос. С избухването на руско-турската война от 1877-1878 и нахлуването на руската армия в европейските османски владения в Гърция се засилва желанието за вдигане на въстания в Епир, Тесалия и Македония. В началото на 1878 гръцки части нахлуват в Тесалия, но са принудени да се оттеглят, след като Русия и Османската империя сключват примирие[1].

Литохорско въстаниеРедактиране

На 19 февруари (3 март нов стил) 1878 година избухва въстанието в Литохоро край Олимп. Оглавено е от Космас Думбиотис, който нахлува в Македония с 500 души, транспортирани по море с гръцки кораби.[4] Образувано е привременно правителство, начело с Евангелос Коровангос[5], което обявава присъединяването на Македония към Гърция и известява за това консулите на европейските държави в Солун. До 4 март бунтът е потушен. Някои гръцки чети остават в района и в края на 1878 година, като се отдават на грабежи, включително и над гръцкото население.[6]

Известни са опити на ръководителите на българското въстание в Кресна и Разлог да установят сътрудничество с тези отряди. В района на Олимп е изпратен с четата си войводата Георги Караискаки, който продължава да действа в Тесалия и през лятото на 1879 година.[7]

Бунтове в Югозападна МакедонияРедактиране

 
Йоанис Фармакис, Николаос Акселос, Хараламбос Лелудас, Николай Китроски, Евангелос Хостевас, Димитриос Тепитис, Панайотис Калугерис и Димитриос Екзархос през въстанието от 1878 година.

На 18 февруари[1] в планината Червена гора (Вуринос)[8] е образувано „Привременно правителство на македонската провинция Елимия“, начело с Йоанис Говедарос - председател, секретар Анастасиос Пихеон и военен ръководител на отряд от 500 души Йосиф Лятис. Главното му искане е отмяната на договора от Сан Стефано. Привременното правителство отправя апел до гръцкото правителство за присъединяване на кожанско-костурския район към Гърция. Бунтовниците получават помощ от Гърция, която иска да покаже, че териториалните ѝ претенции не се изчерпват само в Крит, Епир и Тесалия. Според гръцки източници около 15 000 души участват в бунтовете в Югозападна Македония между градовете Кожани и Битоля до зимата на същата година[9].

Четническото движение има гръцки национално-политически цели, но четите са съставени от харамии и често се занимават с разбойничество. Според доклад от руското консулство в Солун до посолството в Цариград четите при Олимп и в окръзите Костурски, Караферийски и други, съставени от гърци и власи, ограбвали населението, докато неголеми политически чети, въоръжени от атинските комитети, работят за въстание в Епир и Тесалия. Гръцко-албански чети се появяват и между Битоля и Воден и ограбват пътници и отвличат имотни хора за откуп.[10]

ЛитератураРедактиране

  • Κωφός, Ε. Η Επανάστασις της Μακεδονίας κατά το 1878, ΙΜΧΑ, Θεσ/νίκη, 1969.
  • Κωφός, Ε. Ο Ελληνισμός στην περίοδο 1869-1881, από το τέλος της Κρητικής Επανάστασης στην προσάρτηση της Θεσσαλίας, Εκδοτική Αθηνών, Αθήνα, 1981.

БележкиРедактиране

  1. а б в Трайкова, Весела. Опитът за Гръцко въстание в Македония през 1878 година
  2. Αναφορές Προξένων προς το Υπουργείο Εξωτερικών γιά την Επανάσταση του Ολύμπου (1878) Από Ι.Ε.Θ.Π., взето от karipeio.wordpress.com на 21.09.2011 г.
  3. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  4. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 89.
  5. Βέλκο, Γρηγόρη. H Επανάσταση στον Όλυμπο το 1878, history-of-macedonia.com 13.08.2012 г.
  6. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 166.
  7. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 272-273
  8. Το Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα στο Βούρινο, взето от www.mouseio-kozanis.gr на 21.06.2011 г.
  9. Γούναρης, Βασίλης Κ. Η ιστοριογραφία και η χαρτογραφία του Μακεδονικού Ζητήματος, взето от www.imma.edu.gr на 21.06.2011 г.
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 358-359.