Гръцко консулство в Битоля
Гръцкото консулство в Битоля (на македонска литературна норма: Грчки конзулат во Битола; на гръцки: Γενικό Προξενείο Μοναστηρίου) е дипломатическо представителство на Гърция в град Битоля, Северна Македония.[1]
| Гръцко консулство в Битоля | |
Грчки конзулат во Битола Γενικό Προξενείο Μοναστηρίου | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | дипломатическо представителство |
| Седалище |  Битоля, Северна Македония |
| Ръководител | Маркос Трамполитакис |
История
редактиранеРешение за отваряне на гръцко консулство в Битоля - град, в който няма гърци, но има голяма влашка гъркоманска общност, е взето от гръцкото правителство още в 1853 година. Избухването на Кримската война обаче отлага тази стъпка, тъй като дипломатическите отношения между Кралство Гърция и Османската империя са прекъснати. Мисията е отворена след войната в 1859 година със статут на вицеконсулство и пръв вицеконсул е Теодорос Валянос. В 1863 година мисията прераства в консулство. В 1865 година консул става Евангелос Антипас, лекар от Корфу, който се старае да противодейства на българското просветно дело в Битолско. Консулството в сътрудничество с Пелагонийската гръцка митрополия ръководи гръцкото просветно, църковно, а от края на XIX век и революционно дело в Югозападна Македония. След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, консулството става щаб на андартските чети в Югозападна Македония, воюващи с българските чети на ВМОРО.[1]
В 1903 година консулството се нанася в красива барокова сграда, днес обявена за паметник на културата и използвана от община Битоля.[1]
На 12 март 2006 година в Битоля, вече в Република Македония, отново отваря врати гръцко консулство. Разположено е на улица „29 ноември“ № 4.[2]
Дипломатически представители в Битоля
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в Грчки Конзулат – Конзулска Битола // Bitola.info. Посетен на 27 септември 2020 г.
- ↑ Грчки конзулат во Битола // Bitola.info. Посетен на 27 септември 2020 г.
- ↑ Lory, Bernard. Un poste consulaire en Macédoine, Bitola-Monastir, 1851-1912 // Cahiers balkaniques 38-39. 6 décembre 2011. DOI:10.4000/ceb.849. Посетен на 2017-12-29.