Гуидочо Коцарели

Гуидочо Коцарели, също Гуидочо ди Джовани ди Марко Коцарели (на италиански: Guidoccio Cozzarelli; 1450, Сиена – 1517, Сиена) е италиански художник, от Сиенска школа.

Гуидочо Коцарели
Роден
1450 г.
Починал
1517 г. (67 г.)
Кариера в изкуството
Направление Сиенска школа
Гуидочо Коцарели в Общомедия
Гуидочо Коцарели, Мадона с младенеца, св. Юлиан, св. Рох св. Себастиан

ХарактеристикаРедактиране

Коцарели принадлежи към тези сиенски художници, творчеството на които е изучено недостатъчно пълно. По-рано част от произведенията на Гуидочо се приписват на неговия учител Матео ди Джовани, сега благодарение на новите технически и визуални изследвания неговите произведения се отделят от тези на Пиетро Ориоли. Объркването се обяснява с това, че тези двама художници, Коцарели и Ориоли, дълго работят заедно в ателието на Матео ди Джовани и това налага силен отпечатък върху тяхното творчество, особено върху по-ранното.

ТворчествоРедактиране

В ателието на Матео Гуидочо Коцарели работи от 1470 до 1483 г. Той се залавя за най-различни дейности – изписва олтарни картини, традиционни изображения „Мадона с младенеца и светци“, занимава се с книжна миниатюра, изписва таволета и касоне. През 1481–1483 г. той полага мрамора на пода на Сиенската катедрала, изобразявайки чрез техника на интарсия „Либийската сибила“.

 
Гуидочо Коцарели, „Мадона с младенеца“, темпера върху златен фон

Освен Коцарели в тези творби участва и Матео ди Джовани за (Самианската сибила), Нерочо де Ланди за (Хелеспонтската сибила) и Бенвенуто ди Джовани за (Албунейската сибила).

В неговото творчество, подобно на повечето сиенски художници от края на XV век – началото на XVI век, се усеща бягство от сиенската традиция, в частност, може да се забележи влияние на умбрийската живопис и Пиеро дела Франческа, връзката с изкуството на когото е очевидна в склонността на Гуидочо към изобразяване на открито небе и широка пейзажна панорама. Това е видно още в една от най-ранните негови картини „Кръщение Христа със св. Йероним и св. Бернардин“ (1470, Синалунга, църквата Св. Бернардин)[1].

ПроизведенияРедактиране

Повечето съхранявани в различни музеи и частни колекции произведения на Коцарели представляват от себе си отделни части от олтари:

  1. предели – „Сцени от живота на Мария“ (Буоноконвенто, Музей на религиозното изкуство).
  2. „Оплакване на Христа“ (Алтенбург, музей Линденау);
  3. детайли или части от олтари – „Свети Лучия и Агата“ (ок. 1480, частна колекция);
  4. „Св. Винсент Ферарски“ и „Св. Августин“ (ок. 1500, Алтенбург, музей Линденау), това е дървено пано с антични теми, снети от касоне – „Легенда за Клоелия“ (Ню Йорк, Музей на изкуството „Метрополитън“);
  5. „Връщането на Одисей“ (Екуел, Музей на изкуството на Ренесанса);
  6. „Тарквиний и Лукреция“ (Екуел, Музей на изкуството на Ренесанса)[1].
 
Гуидочо Коцарели, „Оплакване на Христос“, ок. 1500, Алтенбург, Музей Линденау.

Към такива несамостоятелни произведения се отнасят така също „Кръщение на Христа“ (1486, Москва, Музей „Пушкин“), „Благовещение и Пътешествие във Витлеем“ (1480–1490, Маями, музей на Университета).

Точно установена хронология на творчеството на Гуидочо Коцарели не съществува, затова датировката на неговите произведения носи в голямата си част приблизителен характер. Известни са две таволета, които е изписал Гуидочо (и двете се съхраняват в Градския архив на Сиена)[2].

За негоРедактиране

  • B. Berenson, Essays in the study of Sienese Painting, New York, 1915.
  • P. D'Ancona, La miniature italienne, Paris, 1925.
  • V. Lusini, Il duomo di Siena, Siena, 1939.
  • C. Brandi, Quattrocentisti senesi, Milano, 1949.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Diana Norman, Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260–1555). Yale University Press, 2003.
  2. Giulietta Dini, Five Centuries of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson, 1998.

Външни препраткиРедактиране

  • Anna Padoa Rizzo, COZZARELLI, Guidoccio, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 30, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1984