Гуидочо Коцарели
Гуидочо Коцарели, също Гуидочо ди Джовани ди Марко Коцарели (на италиански: Guidoccio Cozzarelli; 1450, Сиена – 1517, Сиена) е италиански художник, от Сиенска школа.
| Гуидочо Коцарели | |
|---|---|
| Роден |
1450 г.
|
| Починал |
1517 г.
|
| Кариера в изкуството | |
| Направление | Сиенска школа |
| Гуидочо Коцарели в Общомедия | |
ХарактеристикаРедактиране
Коцарели принадлежи към тези сиенски художници, творчеството на които е изучено недостатъчно пълно. По-рано част от произведенията на Гуидочо се приписват на неговия учител Матео ди Джовани, сега благодарение на новите технически и визуални изследвания неговите произведения се отделят от тези на Пиетро Ориоли. Объркването се обяснява с това, че тези двама художници, Коцарели и Ориоли, дълго работят заедно в ателието на Матео ди Джовани и това налага силен отпечатък върху тяхното творчество, особено върху по-ранното.
ТворчествоРедактиране
В ателието на Матео Гуидочо Коцарели работи от 1470 до 1483 г. Той се залавя за най-различни дейности – изписва олтарни картини, традиционни изображения „Мадона с младенеца и светци“, занимава се с книжна миниатюра, изписва таволета и касоне. През 1481–1483 г. той полага мрамора на пода на Сиенската катедрала, изобразявайки чрез техника на интарсия „Либийската сибила“.
,_c._1480-1485,_tempera_and_gold_on_wood_panel_-_Chazen_Museum_of_Art_-_DSC02027.JPG)
Освен Коцарели в тези творби участва и Матео ди Джовани за (Самианската сибила), Нерочо де Ланди за (Хелеспонтската сибила) и Бенвенуто ди Джовани за (Албунейската сибила).
В неговото творчество, подобно на повечето сиенски художници от края на XV век – началото на XVI век, се усеща бягство от сиенската традиция, в частност, може да се забележи влияние на умбрийската живопис и Пиеро дела Франческа, връзката с изкуството на когото е очевидна в склонността на Гуидочо към изобразяване на открито небе и широка пейзажна панорама. Това е видно още в една от най-ранните негови картини „Кръщение Христа със св. Йероним и св. Бернардин“ (1470, Синалунга, църквата Св. Бернардин)[1].
ПроизведенияРедактиране
Повечето съхранявани в различни музеи и частни колекции произведения на Коцарели представляват от себе си отделни части от олтари:
- предели – „Сцени от живота на Мария“ (Буоноконвенто, Музей на религиозното изкуство).
- „Оплакване на Христа“ (Алтенбург, музей Линденау);
- детайли или части от олтари – „Свети Лучия и Агата“ (ок. 1480, частна колекция);
- „Св. Винсент Ферарски“ и „Св. Августин“ (ок. 1500, Алтенбург, музей Линденау), това е дървено пано с антични теми, снети от касоне – „Легенда за Клоелия“ (Ню Йорк, Музей на изкуството „Метрополитън“);
- „Връщането на Одисей“ (Екуел, Музей на изкуството на Ренесанса);
- „Тарквиний и Лукреция“ (Екуел, Музей на изкуството на Ренесанса)[1].
Към такива несамостоятелни произведения се отнасят така също „Кръщение на Христа“ (1486, Москва, Музей „Пушкин“), „Благовещение и Пътешествие във Витлеем“ (1480–1490, Маями, музей на Университета).
Точно установена хронология на творчеството на Гуидочо Коцарели не съществува, затова датировката на неговите произведения носи в голямата си част приблизителен характер. Известни са две таволета, които е изписал Гуидочо (и двете се съхраняват в Градския архив на Сиена)[2].
За негоРедактиране
- B. Berenson, Essays in the study of Sienese Painting, New York, 1915.
- P. D'Ancona, La miniature italienne, Paris, 1925.
- V. Lusini, Il duomo di Siena, Siena, 1939.
- C. Brandi, Quattrocentisti senesi, Milano, 1949.
ИзточнициРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Anna Padoa Rizzo, COZZARELLI, Guidoccio, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 30, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1984