Гуидо Гондзага
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гуидо.
Гуидо Гонзага (на италиански: Guido Gonzaga; * 1290, † 22 септември 1369), от фамилията Гонзага, e подест на Мантуа (1328), господар (signore) на Мантуа и народен капитан (capitano del Popolo (1360 – 1369), господар на Реджо (1335 – 1369). През 1362 г. император Карл IV го издига за граф на Мантуа.
Гуидо Гондзага Guido Gonzaga | |
1-ви граф на Мантуа | |
Роден |
1290 г.
|
---|---|
Починал | 22 септември 1369 г.
|
Погребан | Италия |
Управление | |
Период | 1362 – 1369 |
Предшественик | Луиджи I Гондзага |
Наследник | Луиджи II Гондзага |
Герб | |
Семейство | |
Род | Гонзага |
Баща | Луиджи I Гонзага |
Братя/сестри | Фелтрино Гонзага |
Деца | Луиджи II Гонзага Уголино Гонзага |
Гуидо Гондзага в Общомедия |
Произход
редактиранеТой е син и наследник на Луиджи I (1268 – 1360) и първата му съпруга Рикилда Рамберти от Ферара († 1318), дъщеря на Рамберт.
Управление
редактиранеГуидо Гонзага наследява поста от баща си, Луиджи Гонзага, когато той е на 70 години. По това време вече Гуидо е опитен управленец, тъй като дълго време помага на баща си да управлява Мантуа. Управлението на Гуидо е по време на борбите между гвелфите и гибелините.
Бракове и деца
редактиранеЖени се три пъти:
∞ 1. за Аниезе Пико ди Мирандола, дъщеря на Франческо Пико от Мирандола, от която има една дъщеря:
- Беатриче Гонзага, ∞ 21 януари 1335 за Николо I д’Есте († 1355).
∞ 2. за Камила Бекария, от която няма деца.
∞ 3. за Беатрис дьо Бар (1310 – 1350), дъщеря на Едуард I граф на Бар († 1336) от Дом Скарпон,[1] от която има трима сина:[2]
- Уголино Гонзага († 14 октомври 1362), ∞ 1358 за Катерина Висконти († 10 октомври 1382), дъщеря на Матео II Висконти
- Луиджи II Гонзага (1334 – 1382), 2-ри граф на Мантуа от 1369, ∞ 1356 за Алда д’Есте (1333 – 1381), дъщеря на Обицо III д’Есте
- Франческо Гонзага († 7 юли 1369)
Литература
редактиране- Isabella Lazzarini: Gonzaga, Guido. In: Mario Caravale (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 57: Giulini–Gonzaga. Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2001
- Cesare Cantù, Grande illustrazione del Lombardo-Veneto. Mantova e la sua provincia. Volume quinto, Milano, 1859.