Уикипедия

Гумендже

град в Гърция
(пренасочване от Гуменджа)

Гумѐндже[2] или Гюмендже (срещат се и формите Гумѐнджа/Гюменджа, (понякога книжовно Игуменчо, на гръцки: Γουμένισσα, Гумениса, до 1926 година Γουμένιτσα, Гуменица[3]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пеония в административна област Централна Македония. Гумендже има население от 4073 души (2001). Градът е център и на Гумендженската епархия на Гръцката православна църква.

Гумендже
Γουμένισσα
Изглед към града
Изглед към града
Кукушко
40.9481° с. ш. 22.4519° и. д.
Гумендже
Централна Македония
40.9481° с. ш. 22.4519° и. д.
Гумендже
Гърция
40.9481° с. ш. 22.4519° и. д.
Гумендже
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина227 m
Население3292 души (2021 г.)
ПокровителГеорги Победоносец[1]
Пощенски код613 00
Телефонен код2343
Гумендже в Общомедия

География

редактиране

Гумендже е разположен в северния край на Солунското поле в източното подножие на планината Паяк (Пайко). Градът е център на областта Боймия,[4] част от Гевгелийско-валандовската котловина.

История

редактиране

В Османската империя

редактиране
  Основни статии: Гумендженска българска община и Гумендженска гръцка община
 
Свиларската фабрика в Гумендже

От 1696 година населението на Гумендже получава специален статут и облекчени данъци, като е организирано в производството на вълнени платове за униформи на Османската армия.[5]

В XIX век Гумендже е паланка в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Игуменчо като българско село.[6]

За разлика от Кукуш и Енидже Вардар, в Гумендже униатското движение не бележи успех, заради силното влияние на Иверския и Зографския манастир.[5] В 1866 – 1867 година в параклиса на метоха на Зограф в града е открито първото българско частно училище от зографския свещеник Харалампи Айдаринов, заради което е отзован от гръцкия митрополит Никодим Воденски обратно в манастира,[7] а на следната година учител е Христо Родопски. В 1869 година населението Гумендже показно изгонва владиката Никодим.[8] Под натиск на патриаршеските власти двамата български учители са прогонени, но училището оцелява с общински учители и през 1872 – 1873 година. Свещениците Петко и Ангел по общо желание на селяните отказват да признаят новия гръцки митрополит Агатангел и изхвърлят името му от богослужението и затова са арестувани.[9]

В 1873 – 1875 година учител в българското училище е Никола Манов от Пирот, който въвежда звучния метод на обучение, а след него учителства Вениамин Мачуковски, а в 1876 – 1878 година кукушанецът Христо Бучков. Българското училище в Гумендже успява да оцелее през Руско-турската война, а веднага след нея за учебната 1878 – 1879 година е назначен за учител от Екзархията Христо Д. Урумов, който остава три години, подпомаган от общинския учител Гоно Пейков. Властите обаче изпращат и двамата на заточение и учители стават Христо Бандулов (1881 – 1883) и кукушанецът Нано Пандов (1883 – 1885). Училището става класно в 1885 година при учителите Иван Попставрев и Димитър Шалдев.[10]

 
Христина Папатеодору, гръцка учителка в Енидже Вардар и Гумендже[11]

През май 1885 година българската община в Гумендже моли Екзархията да се застъпи пред Портата за официалното ѝ признаване от местната власт, за да може решенията ѝ по църковните въпроси да имат задължителна сила. Общината изпитва силни трудности в борбата срещу гръцката община и срещу униатската пропаганда и двамата български свещеници Иван Батанджиев и Иван Сребринов са в голяма материална нужда. Екзархията съветва гумендженските българи, че трябва да работят за това да се убедят гъркоманските им събратя да образуват единна българска община.[12]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гумендзия (Goumentzia), Воденска епархия, живеят 3800 гърци.[13]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Гюмендже (Gümendže),[14] а на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Гумендза (Γουμέντζα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Гуменца (Γουμέντσια) е село с 500 християнски семейства, от които половината са екзархисти.[15]

Густав Вайганд посещава Гумендже и в 1894 година в „Аромъне“ пише: „Жителитѣ на Гюмендже сѫ българи и по-голѣмата часть сѫ прѣдадени на гръцката партия. Това село има 450 кѫщи.“[16]

 
Учители в българското училище в Гумендже в 1910 – 1911 г. Прави – Борис Янишлиев, Христо Митев (Митов) Стаменов, София Караянова, Венера Понсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали – Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Гуменджа е паланка в Ениджевардарска каза и брои 3150 жители българи.[17] Населението на градчето е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гумендже има 2560 българи екзархисти и 2440 българи патриаршисти гъркомани и работят българско и гръцко училище.[18]

През септември 1910 година градчето пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Арестувани са няколко десетки българи, между които председателят на българската община и главният учител Зеков.[19]

По данни на Екзархията в 1910 година Гумендже име 881 къщи с 981 семейства, 4946 жители българи и две черкви.[20]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γουμέντσα) има 700 патриаршисти и 2280 екзархисти.[15][21]

В града през 1912 година е открита българска болница.[22] При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и един души от Гумендже са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23] Самото градче е освободено от четата на Димитър Робков на 20 – 21 октомври, а четата на Костадин Дзеков пристига на 23 октомври 1912 година. В него се настаняват гръцки и български военни части. През декември 1912 година гърците правят опит да завземат сградата на кметството и полицейския участък, но са отблъснати от българските четници и войници.[24] През 1913 година българският кмет на Гумендже хаджи Тано Захаринов, помощникът му Христо (Ичко) Стаменитов и градският лекар Иван Алев са принудени да избягат в Кукуш поради набезите на гръцки чети, българският пристав Ст. Войводов е публично поруган в центъра на града. Архиерейският екзархийски наместник Г. Дачов е арестуван, а около 176 по-видни граждани са заточени извън града.[25]

 
Гумендженци в народни носии
  • Списък на заточените в 1913 г. на остров Трикери гумендженци, изработен от Христо Шалдев
  •  
  •  
  •  

В Гърция

редактиране
 
Старата църква „Свети Георги“ в Гумендже

След Междусъюзническата война Гумендже попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Преброяването в 1913 година показва Гумендза (Γουμένδζα) като селище с 1753 мъже и 1662 жени.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гуменджа (Гуменџа) има 780 къщи славяни християни и 20 къщи цигани християни.[26]

В 20-те години на мястото на изселените българи са заселени гърци бежанци. Ликвидирани са 286 имота на жители, преселили се в България.[15] В 1928 година в Гумендже е смесено местно-бежанско селище с 427 бежански семейства с 1676 жители.[27] В 1926 година паланката е прекръстена на Гумениса.[28]

През Втората световна война градчето е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.[29] През май 1944 година немските власти арестуват стотина души от Гумендже и околните села и екзекутират 52 от тях край река Чикърчица.[30]

От 1991 година в Гумендже работи етнографски музей.[31]

Прекръстени с официален указ местности в община Гумендже на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сува река[32] Σούκα Ρέκα Ксиропотамос Ξηροπόταμος[33] река на Ю от Гумендже[32]
Либашки рид[32] Λιμπάσκεριτ Филира Φιλλύρα[33] възвишение на ЮИ от Гумендже и на Ю от Тушилово (244,5 m)[32]
Карадина[32] Καραντίνι Клисто Рема Κλειστό Ρέμα[33] река на Ю от Гумендже[32]
Казан[32] Καζάν Казани Καζάνι[33] река на Ю от Гумендже[32]
Рамнища[32] Ραμνίστα Платия Πλατεία[33] местност на ЮИ от Гумендже[32]
Цикарчица[32] Τσικαρτσίτσα Халияс Χαλιάς[33] река на ЮЗ от Гумендже[32]
Пицика[32] Πίτσικα Нотос Νόθος[33] река на Ю от Гумендже[32]
Юрвица[32] Γιούρβιτσα Георгия Γεωργία[33] местност на Ю от Гумендже[32]
Барата[32] Μπάρατα Нерократима Νεροκράτημα[33] местност на ЮИ от Гумендже и на Ю от Тушилово[32]
Въртоп[32] Βαρτόκ Гиристо Γυριστό[33] река на И от Гумендже и на Ю от Тушилово[32]
Грамади[32] Γραμμάδες Схиста Σχιστά[33] местност на СЗ от Гумендже[32]
Мицков дол[32] Μιτσικώφ Ντόλ Аркудолакос Άρκουδόλακκος[33] река, десен приток на Църна река[32]

Преброявания

редактиране
  • 1991 – 4163 жители
  • 2001 – 4073 жители

Личности

редактиране
  Основна статия: Гумендженци

От Гумендже са родом големите български революционери от ВМОРО Ичко Бойчев, Христо Батанджиев, Константин Дзеков и Христо Шалдев.

Галерия

редактиране
  •  
    Църквата „Успение Богородично“
  •  
    Улица в Гумендже
  •  
    Чешма построена за спомен от френски войници през 1918 г.
  •  
    Печат на Гумендженската българска община
  •  
    Печат на гръцкия силогос

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ Шалдевъ, Христо. Ичко Димитровъ - Гюпчевъ // Илюстрация Илиндень 1 (31). Илинденска организация, Юний 1931. с. 5.
  5. ↑ а б Κεντρα αντιστασης στο ν. Κιλκις κατά την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα – α` μέρος, www.kilkis24.gr, 20.03.2012 г.
  6. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 678.
  8. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 72.
  9. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 81.
  10. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 28 – 29.
  11. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 1 март 2013 г.[неработеща препратка]
  12. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 573 – 574.
  13. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  14. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  15. ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  16. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 238.
  17. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  18. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  19. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  20. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
  21. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  22. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 50.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  24. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 521.
  25. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 163, 166, 184.
  26. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  27. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  28. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  29. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  30. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 97. (на английски)
  31. ↑ Macedonian Folklore Museum // Museums of Macedonia. Посетен на 11 януари 2018.
  32. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  33. ↑ а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гумендже&oldid=12348720“.