Гуру Грантх Сахиб

Гуру Грантх Сахиб („Божествена Книга Гуру“) или Ади Грантх („Изначална Книга“), или е откровената книга на сикхите. Книгата съдържа 3384 химна. За записването на свещените слова сикхите създават специален шрифт, гурмукхи („от устата на гуру“).

Гуру Грантх Сахиб
Sri Guru Granth Sahib Nishan.jpg
Гуру Грантх Сахиб в Общомедия

Началото на записа на книгата е поставено от двама неизменни спътници на гуру Нанак – музикант-мюсюлманин и индиец, които записват проповедите му. Вторият гуру, Ангад, събира проповедите на гуру Нанак. Ади Грантх получава свой относително завършен вид при петия гуру – Арджун, към нея се прибавят химните на самия Арджун. Десетият гуру, Говинд Сингх, добавя и химните на своя баща, гуру Тегх Бахадур.

След смъртта на последния, десети гуру (през 1708 г.) тя се приема за Гуру Грантх Сахиб (Божествена Книга Гуру) и ѝ се оказва почит като на продължител на „веригата“ на истинските гуру (сатгуру) и последното въплъщение вечния Гуру. Приема се като откровено слово на единствения Бог, препредавано чрез „веригата“ на истинските гуру.

Книгата е предмет на особено благоговейно отношение. Първообразецът ѝ се пази в отделна зала (светая светих) на централния храм на сикхите – Златният храм в Амритсар. Всяка вечер с факелна процесия тя бива съпровождана от Златния храм до намиращия се на срещуположния бряг на свещеното езеро мраморен храм Акал Тахт („Трон на Вечния“), символ на властта в света, а сутрин се връща церемониално в Златния храм. Покои се върху възглавница на специална маса, Манджи Сахиб, и върху нея се положено покривало (чанани) с драперия (румала). В религиозната традиция се утвърждават чествания на Книгата, съпроводени със специални песнопения (джапа) и с култови действия. Книгата, както и гурмукхи, се изучават от децата в храмови училища.