Густав Густавсон
Густав Густавсон фон Васаборг (на шведски: Gustaf Gustafsson af Wasaborg) е граф на Васаборг (1637 – 1653), граф на Нюстад (1647 – 1653), шведски военен командир през Тридесетгодишната война, имперски съветник и администратор на манастир Оснабрюк (1634 – 1648).
| Густав Густавсон | |
| граф на Вазаборг и Нюстад | |
_c_1652_by_S%C3%A9bastien_Bourdon.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 октомври 1653 г.
|
| Погребан | Швеция |
| Религия | Калвинизъм |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Густав II Адолф |
| Братя/сестри | Кристина |
| Деца | Густав Адолф фон Васаборг |
| Густав Густавсон в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 24 май 1616 годинав Стокхолм, Швеция. Той е извънбрачен син на шведския крал Густав II Адолф (1594 – 1632), крал на Швеция от 1611 г., и Маргарета Слотс/Кабиляу.
Още десетгодишен е записан в университета в Упсала. През 1630 г. той отива при Густав Адолф в Германия и се записва на 6 август 1632 г. в университета във Витенберг, заедно с неговия дворцов майстер (praefectus morum) Херман Майер фон Мюнценброк.[1] През октомври 1632 г. му дават почетната титла Rector magnificus на университета.[2] Той обаче не остава дълго, а постъпва в шведската войска. През 1633 г., на седемнадесет години, той се отличава в битката при Олдендорф и командва шведската войска, която окупира манастир Оснабрюк. Той изгонва епископ Франц Вилхелм фон Вартенберг и под натиска на шведския имперски съвет през януари 1634 г. катедралният капител го определя като администратор. Той резидира в замък Ибург, където и днес стои неговият портрет при княжеските епископи. Густав ръководи епископството от януари 1634 до края на 1650 г.[3] От 1643 г. резидира във Фьорден.
През 1637 г. е издигнат в благородническото общество като фон Васабург (af Vasaborg). Кралица Кристина прави полубрат си през 1647 г. на граф фон Нюстад.
През 1643 г. град Оснабрюк е обявен за неутрален град и той остава шведската войска да се отдръпне. Поради Вестфалския мир Густав трябва да освободи територията на манастира, което трае до 1650 г. Обещани са му 80 000 талери, които трябва да му се платят на равни части от княжеския епископ и трите съвети на манастира и той получава шведското господство Вилдесхаузен и Хунтлозен, където си построява един дворец.
През 1645 г. става губернатор на Естония, а от 1646 г. шведски имперски съветник. През 1649/1650 г. кандидатства безуспешно за службата адмирал на шведския флот. Той се връща обратно в Германия и умира във Вилдесхаузен на 25 октомври 1653 г. Трупът му е закаран през август 1654 г. в Стокхолм и е погребан там в негова капела „Ридархолмскиркан“.[4]
Фамилия редактиране
Густав Густавсон фон Васаборг се жени ок. 1640 г. за графиня Анна София фон Вид-Runlel-Нойвид (* 3 септември 1616; † 1694), дъщеря на граф Херман II фон Вид-Нойвид (1581 – 1631) и графиня Юлиана Доротея фон Золмс-Хоензолмс (1592 – 1649).[5] Те имат децата:[6][7]
- Кристина фон Васаборг (* 1644; † 9 септември 1709), омъжена за Волмар Врангел от Линдеберг (* 1 ноември 1641 Стокхолм; † 27 декември 1675), шведски фрайхер и офицер, брат на Карл Густав Врангел
- Густаф (* 23 май 1645; † 28 януари 1646)
- Шарлота (* Ест 1650; † погребана 24 юни 1655)
- Густав Адолф фон Васаборг (* 21 април 1653; † 4 юли 1732, Вилдесхаузен), граф на Васаборг, офицер, женен за Ангелика Катарина фон Лайнинген-Вестербург (* 24 април 1663; † ок. 1740), дъщеря на граф Георг Вилхелм фон Лайнинген-Вестербург (1619 – 1695) и графиня София Елизабет фон Липе-Детмолд (1626 – 1688)
- София (* 3 май 1654; † 8 август 1654)
Литература редактиране
- Oskar Brunken: Die Wasaburger im Amt Wildeshausen: das Leben der Nachkommen Gustav Adolfs von Schweden im Spiegel Oldenburger Quellen. (Oldenburger Studien 32) Holzberg 1988 ISBN 3-87358-320-8
- Ludwig Hoffmeyer: Geschichte der Stadt und des Regierungsbezirks Osnabrück in Bildern. Rackhorst, Osnabrück 1904, S. 92 – 99
- Wilhelm Tullius: Die wechselvolle Geschichte des Hauses Wied. Verlag Kehrein, Neuwied 2003, ISBN 3-934125-02-6.
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). III/2 398
Източници редактиране
- ↑ Die Matrikel bei Bernhard Weissenborn: Album Academiae Vitebergensis – Jüngere Reihe Teil 1 (1602 – 1660). Magdeburg 1934, S. 365
- ↑ Ulrich Bracher: Gustav Adolf von Schweden: eine historische Biographie. Stuttgart, Berlin, Köln, Mainz: Kohlhammer 1971
- ↑ Susanne Tauss:Der Rittersaal der Iburg: zur fürstbischöflichen Residenz Franz Wilhelms von Wartenberg: Beiträge der wissenschaftlichen Tagung vom 7. bis 9. Oktober 2004 auf Schloss Iburg. (Schriftenreihe Kulturregion Osnabrück des Landschaftsverbandes Osnabrück 26), Göttingen: V&R unipress 2007 ISBN 978-3-89971-279-7, S. 359 und Tafel 82
- ↑ Christliche Leichpredigt über das früzeitige Eylen aus diesem bösen Leben Des ... Herrn Gustav/ Graffen zu Wasaburgk ...: Welcher im negst abgewichenem Jahre 1653. am 25. Tage Monats Octobris ... eingeschlaffen/ Und als der abgelebter Cörper den 4. Aug. Anno 1654. nacher Stockholm ... abgeführet worden / Gehalten in der Pfarrkirchen zu Hundlosen Von M. Meinhard-Molano, Pastore Prim: zu Wildeshausen/ und des Ministerii Seniore. Oldenburg: Gedruckt bey Henrich-Conrad Zimmer/ HochGräffl: bestalt: Buchdrucker daselbst, 1654 (VD17 23:266575T)
- ↑ Runkel 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Gustaf Gustafsson Greve af Wasaborg, Genealogics – Leo –van de Pas
- ↑ Gustav Graf af Wasaborg, ww-person.com
Външни препратки редактиране
- Vasaborg, Nordisk familjebok