Гюстав Доре
Тази статия е за френския художник. За диригента вижте Гюстав Доре (диригент).
Гюста̀в (или Густа̀в[2]) Дорѐ (на френски: Gustave Doré) е френски художник, илюстратор и гравьор. Доре е наричан велик илюстратор на XIX век заради ненадминатата игра на светлосенки в графиките си.
| Гюстав Доре Gustave Doré | |
| френски художник | |
 Портрет на Гюстав Доре от Надар, 1867 г. | |
| Роден | Paul Gustave Louis Christophe Doré
|
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | романтизъм |
| Жанр | историческа живопис, Карикатура,[1] портрет[1] |
| Академия | Лицей Карл Велики |
| Направление | живопис, графика |
| Професия | илюстратор, карикатурист, скулптор, живописец |
| Повлиян | Шам, Гранвил, Родолф Тьопфер |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Подпис |  |
| Гюстав Доре в Общомедия | |
Биография и творчество
редактиранеРоден е на 6 януари 1832 г. в Страсбург. Бащата на Гюстав, Пиер-Луи-Христофор Доре, е строител на мостове. На 10-годишна възраст прави илюстрации към „Божествена комедия“ на Данте. През 1847 г. Доре заедно с майка си се мести в Париж, където е приет в лицея Карл Велики. В Париж младият художник представя на главния редактор на „Журнал пур рир“ свои илюстрации на подвизите на Херкулес и е приет като сътрудник. Албум с литографии „Подвизите на Херкулес“ е публикуван през същата 1847 година.
Доре така и не получава художествено образование, но прекарва времето си в Лувъра и в Националната библиотека, изучавайки картини и гравюри. Любопитна подробност е, че художникът е делял работния си ден на три части: утрото е посвещавал на графиката, обедно време се е занимавал с живопис, а вечер – отново с графика. През 1848 година художникът става участник в салона, където излага на показ своите работи. След 4 години той прекъсва своите отношения с журналистите. По това време Доре се занимава с оформлението на булевардни издания.
През 1854 година се появяват илюстрациите към „Гаргантюа и Пантагрюел“ и излиза албум с литографии „Парижки зоопарк“. През 1855 година излизат рисунки към „Шегаджийски разкази“ на Балзак. През 1860 година излизат илюстрации към „Ад“ и „Рай“ на Данте, към приказките на Шарл Перо, към „Приключенията на барон Мюнхаузен“ и към „Дон Кихот“. През 1870 година Доре изпълнява цикъла гравюри „Версай и Париж“, а също така оформя издание по история на Лондон и Испания.
Доре създава гравюри-илюстрации към книги на Рабле, Балзак, Данте, Байрон, илюстровано английско издание на Библията, Едгар Алън По, Самюъл Колридж, Джон Милтън, Алфред Тенисън, както и към няколко приказки.
Умира на 23 януари 1883 г. в Париж. Погребан е в гробището Пер Лашез.
Илюстрации
редактиране| Година | Автор | Произведение |
|---|---|---|
| 1861 | Данте Алигиери | Божествена комедия |
| 1862 | Готфрид Аугуст Бюргер | Пътешествията на Мюнхаузен в Русия и Санкт Петербург |
| 1862 | Шарл Перо | Приказки |
| 1863 | Мигел де Сервантес | Дон Кихот |
| 1866 | различни автори | Библия |
| 1866 | Жан дьо Лафонтен | Басни |
| 1866 | Джон Милтън | Изгубеният рай |
| 1866 | Самюъл Тейлър Колридж | Балада за стария моряк |
| 1879 | Лудовико Ариосто | Бесният Орландо |
| 1884 | Едгар Алан По | Гарванът |
Галерия
редактиране
Бележки
редактиране
- ↑ а б 23890
- ↑ На френски език се произнася „Гюста̀в“, но понякога се среща транслитерирано като „Густав“.
