Густав Розе
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Розе.
Густав Розе (Gustav Rose) е виден немски кристалограф, геолог и минералог, професор в Берлинския университет.[1] Той е известен с работата си, която обхваща всеки клон на минералогията, включително кристалографията и изкуственото образуване на минерали. Според немския минералог Герхард фон Рат, Розе полага основите на науката петрология.[2]
| Густав Розе Gustav Rose | |
| германски минералог | |
 Густав Розе | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
| Научна дейност | |
| Област | минералогия, кристалография |
| Учил при | Кристиан Самюел Вайс Йонс Якоб Берцелиус |
| Работил в | Берлински университет |
| Видни студенти | Карл Рамелсберг, Герхард фон Рат, Паул Хенрих фон Грот, Фердинанд фон Рихтхофен, Кристиан Фридрих Мартин Вебски |
| Известен с | Класификация на метеоритите Класификация на минералите |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Хайнрих Розе |
| Густав Розе в Общомедия | |
Семейство редактиране
Дядото на Густав – Валентин Розе Старши (1736 – 1771) е аптекар в Берлин, който открива сплавта на Розе. Синът му Валентин Розе Младши (1762 – 1807) също е берлински аптекар и оценител на Ober Collegium Medicum от 1797 г. Именно той през 1800 г. доказва, че диетиловият етер (наричан и серен етер) не съдържа сяра. Той има четирима сина, единият от които, Хайнрих, става изтъкнат химик, а най-малкият – Густав – минералог и кристалограф.[1]
Хайнрих Розе (1795 – 1864) е преподавател (1822), хоноруван професор (1823) и професор (1835) по химия в Берлинския университет. Работите му са посветени на неорганичната химия и развитието на аналитичните методи, а резултатите са обобщени в последователните издания на неговата класическа разработка „Пълен наръчник по аналитична химия“ (1829). Той е откривателят на антимоновия пентахлорид и съединенията на ниобия (по онова време наричан колумбий).[1]
Густав Розе е баща на известния хирург Едмунд Розе (1836 – 1914) и на филолога и специалист по библиотечно дело Валентин Розе, директор на Кралската библиотека в Берлин.[2][3]
Биография редактиране
Густав Розе е роден на 18 март 1798 г. в Берлин и става най-известният член на фамилията. Започва кариерата си като минен инженер, но скоро насочва вниманието си към теоретичните изследвания.[1] След смъртта на бащата през 1807 г., химикът Мартин Хайнрих Клапрот поема образованието на Хайнрих и на по-малкия му брат Густав.[4]
В началото на 1813 г. семейството преживява тежката блокада на град Данциг (Гданск), когато руските войски, в похода си срещу Наполеон, обсаждат града. През 1815 г., по време на последната кампания срещу Наполеон Бонапарт братята Розе се присъединява към пруските сили.[5][2] На следващата година работи в мина край Тарновске Гури в Силезия, но заболява и се завръща в Берлин. Там започва да учи минералогия при Кристиан Самюел Вайс и през 1820 г. завършва Берлинския университет. През същата година получава докторска степен. Дисертацията му „De sphenis atque titanitae systematae crystallino“ е представена в университета в Кил през декември 1820 г. Това е първата монография за кристална морфология на минерален вид, която е основана на точни измервания с отразяващ гониометър. В нея Розе доказва, че сфенът и титанитът са един и същи минерал.[2][4][6] Той е първият в Германия, който използва отразяващия гониометър за измерване на ъглите на кристалите.[2]
Периодът от 1821 до 1823 г. прекарва в лабораторията на Йонс Якоб Берцелиус в Стокхолм, където изучава методите на минералния анализ. Там среща Айлхард Мичерлих, с когото остава приятел през целия си живот.[7] През 1822 г. става уредник на минералната колекция на Университета в Бреслау (Вроцлав).[2][4] Кариерата му продължава в родния университет, където става последователно преподавател (1823), хоноруван професор (1826) и професор по минералогия (1839). През 1856 г. той наследява от Кристиан Вайс директорския пост в Кралския минералогичен музей в Берлин и остава активен на тези два поста до смъртта си.[1][4] През юли 1848 г. участва в основаването на Германското геоложко дружество, на което е президент от 1863 г. до края на живота си.[2][8]
Във връзка с изследванията на минералите и скалите Густав Розе пътува много – посещава Англия, Шотландия, Скандинавския полуостров, Италия и Франция.[7] През 1829 г., заедно с немския натуралист и изследовател Александър фон Хумболт и немския биолог Кристиан Готфрид Еренберг участва в експедиция до планините Урал и Алтай, както и до Каспийско море.[1] Това го отвежда чак до границата на Китай. Розе издава двутомната хроника за пътуването „Reise nach dem Ural“, която включва обширни наблюдения върху геологията, минералогията и минералните ресурси на обиколените региони. Трудът му е широко цитиран в продължение на дълго време и става главният източник на информация по тези въпроси.[6][7]
През 1850 г., заедно с приятеля се, химика Айлхард Мичерлих, пътува до вулканите на Италия и Липарските острови, а две години по-късно – и до угасналите вулкани в Южна Франция. От 1867 г. той посвещава ваканциите си основно на геоложки изследвания на планинския масив Кърконоше.[4]
От 1825 г. е член на Кралското общество на Единбург, от 1829 г. член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург. На 23 януари 1832 г. става чуждестранен член на Френската академия на науките.[7][9] От 1834 г. Розе е член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, от 1856 – чуждестранен член на Академията на науките в Гьотинген, от 1860 г. – на Германската академия на природните науки Леополдина, от 1873 – на Баварската академия на науките.[8]
На 16 октомври 1860 г. получава почетна докторска степен по медицина от Берлинския университет.[10] През 1871 г. получава орден Pour le Mérite за наука и изкуства и баварския Максимилианов орден за наука и изкуство.[8]
Густав Розе умира 15 юли 1873 г. в Берлин.[1]
Научна дейност редактиране
Работата му обхваща всеки клон на минералогията, включително кристалографията и изкуственото образуване на минерали. Според някои авторитети, той поставя началото на науката петрологията. Още през 1852 г., 7 години преди Хенри Клифтън Сорби, той представя петдесет тънки участъци от скали на събрание на Геоложкото дружество и така поставя основите на микроскопските петрографски изследвания върху тънки срезове.[2][4] Преподава метода за изследване на скалите и минералите с помощта на микроскопични разрези. Розе е първият учен в Германия, който използва отразяващия гониометър за измерване на ъглите на кристалите.[1]
Голяма част от работата му е свързана с определени минерали или минерални групи. Открива около 15 нови минерала, които все още са валидни видове.[3][4] Някои от тях са алтаит, канкринит, хесит, цинкенит и анортит.[10] Открива и минерала перовскит, кръстен в чест на руския минералог Лев Алексевич Перовски.[3][10] През 1848 г., заедно с Хайнрих Ернст Байрих публикува геоложка карта на Силезия в мащаб 1: 100 000.[2]
Чрез прецизни гониометрични измервания Розе помага на своя приятел Мичерлих да открие химическия изоморфизъм, който самият той обогатява с редица примери.[4] Има сериозни приноси за изследването на метеоритите, кристалографията на крехките и благородните метали и за експерименталната петрология, повтаряйки и разширявайки експериментите на Джеймс Хол върху мрамор.[6]
В областта на минералогията Розе създава кристално-химичната класификация на минералите и провежда изследвания за връзката между формата на кристалите и електрическата поляризация.[6] Това слага край на „естествените класификации“, които до този момент са пречка за напредъка на минералогията, а работата му става модел за по-късни класификации.[2] Изучава връзката между пироелектричеството и термоелектричеството и морфологията на кристалите, има приноси за уточняване на кристалографията на кварца и различни метали, както и за образуването на скалите.[4] Успява да направи правилно разграничение на положителните и отрицателните ромбоедри в кварца и установява кристалния му клас.[2] Една от последните му статии (1871) се занимава с връзките между термоелектричеството и морфологията в пирита.[6]
Освен това той отделя специално внимание на метеоритите и на проблема, който представлява различната структура на каменната материя в тях и в земната кора.[1] Занимава се с изследвания на метеоритите и по-специално на хондрулите в тях, като нарича хондрити минералите, които ги съдържат. Дава имената на хауардитите и еукритите – две от групите на каменните метеорити. Той също така въвежда термините мезосидерит, паласит, хауардит, еукрит, хондрит и шасинит.[2][3][11] Едно от основните му постижения е класификацията на метеоритите, направена съвместно с Густав Чермак фон Зейзенег и Аристидес Брезина. Тя става известна като „Класификация на Розе-Чермак-Брезина“.[3]
Непосредствено преди смъртта си Розе се занимава с изследване на образуването на диамантите.[1]
Преподавателска дейност редактиране
Сред най-известните ученици на Густав Розе са Карл Фридрих Рамелсберг, Герхард фон Рат, Паул Хенрих фон Грот, Фердинанд фон Рихтхофен и Кристиан Фридрих Мартин Вебски, който наследява председателския му пост през 1874 г.[4]
Избрани публикации редактиране
Розе публикува около 125 статии, засягащи почти всички аспекти на минералогията, известни по негово време.[6] По-важни негови книги са:[3]
- 1830 – Elemente der Krystallographie (1830)
- 1837 – Mineralogischgeognostische Reise nach dem Ural, dem Altai and dem Kaspische Meere. Второ издание през 1842 г.
- 1852 – Das Krystallo-chemische Mineralsystem
- 1863 – Beschreibung и Eintheilung der Meteoriten
Памет редактиране
На името на Густав Розе е кръстен ярко розовия минерал розелит, описан от френския минералог Арман Леви през 1824 г.[3][10]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Encyclopedia Britannica/Rose family
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Prabook/Gustav Rose
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Chemeurope/ Gustav Rose
- ↑ а б в г д е ж з и к ((de)) Deutsche Biographie/Rose, Gustav
- ↑ ((de)) Akademie der Wissenschaften zu München/Nekrolog auf Heinrich Rose
- ↑ а б в г д е ((en)) Encyclopedia/Metallurgy and Mining: Biographies/Gustav Rose
- ↑ а б в г ((en)) Cambridge Core/15 September 2014/Obituary Notice of Gustav Rose
- ↑ а б в ((de)) Teil-Katalog der wissenschaftlichen Sammlungen/Biografie, Gustav Rose
- ↑ ((fr)) Institut de France, Académie des sciences/Les membres du passé
- ↑ а б в г ((de)) Gustav Rose Titanit Berühmter Mineraloge Berlin 1820 Doktorarbeit
- ↑ ((en)) Geological Society of London/History of the meteorite collection at the Mseum für Naturkunde, Berlin