Вижте пояснителната страница за други личности с името Густав Адолф.

Густав IV Адолф е крал на Швеция от 1792 до своето абдикиране през 1809 г.

Густав IV Адолф
крал на Швеция
Роден
Починал
7 февруари 1837 г. (58 г.)
ПогребанШвеция
Религиялутеранство
Управление
Период29 март 179229 март 1809
Коронация3 април 1800 г.
ПредшественикГустав III
НаследникКарл XIII
Герб
Семейство
РодШлезвиг-Холщайн-Готорп
БащаГустав III (Швеция)[1]
СъпругаФридерика фон Баден (6 октомври 1797 – 7 април 1812)[1]
ДецаГустаф фон Васа
София Вилхелмина фон Холщайн-Готорп
Густав IV Адолф в Общомедия

Произход редактиране

Роден е в Стокхолм през 1778 г. Син е на крал Густав III от Швеция и неговата кралица София Магдалена. Предполага се, че е биологичен син на благородник от финландско потекло.

Крал на Швеция редактиране

След убийството на баща му Густав III през март 1792, той се възкачва на престола.

Регенство редактиране

През 1796 г. неговият чичо, който му е регент, спомага за това младият крал да посети Санкт Петербург. Поводът е Густав IV да се сгоди за великата княгиня Александра Павловна, внучка на Екатерина Велика. Въпреки това предстоящото сватбено тържество се отменя поради неотстъпчивостта на шведския крал да допусне бъдещата му съпруга да продължи да изповядва православието (тогавашната шведска конституция не го допуска).

Самостоятелно управление редактиране

 
Крал Густав IV Адолф

Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на Наполеон I Бонапарт на политическата сцена. Густав IV Адолф не е почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с Френската република, през 1805 г. бива приобщена към третата коалиция срещу Наполеон, чиито армии завземат Шведска Померания. В резултат от Тилзитския мир, сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да участва в Наполеоновата блокада, въдворена с цел да се огъне и изтощи Албионът. Швеция обаче не го прави заради търговските връзки с Великобритания, които са жизнено важни и поради това във Финландия нахлуват руски войски и я окупират заедно с част от северните ѝ територии. Шведско владение още от Средновековието, Финландия бива завзета от Русия, а преди да завърши едногодишната, катастрофална за кралството му война, Густав IV Адолф е свален от престола след преврат, извършен през месец март 1809 г. от дворянската опозиция, която настоява за конституционна форма на управление. На трона се възкачва по-младият брат на Густав III, Карл XIII, и Швеция става конституционна монархия с власт, разпределена между краля, риксрода и риксдага.

Живот след абдикацията редактиране

В изгнание Густав IV се установява в Санкт Гален, Швейцария, където живее в малък хотел сред нищета и изолираност, под името на полковник Густафсон. Там той претърпява мозъчен инсулт и умира. По-късно останките му са пренесени в Швеция.

Фамилия редактиране

На 6 октомври 1797 г. в Стокхолм Густав IV се жени за Фридерика фон Баден, дъщеря на наследствения принц Карл Лудвиг фон Баден и съпругата му, първата му братовчедка, принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат. Двамата имат пет деца:[2]

Източници редактиране

  • Вера Ганчева – Швеция – „Страната и хората. География, история, общество, култура, личности“ изд. „Хемус Груп“ София 2001

Външни препратки редактиране

Густав III Крал на Швеция (1792 – 1809) Карл XIII