Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Густав Адолф.

Густав IV Адолф е крал на Швеция от 1792 до своето абдикиране през 1809 г.

Густав IV Адолф
крал на Швеция
Gustav IV Adolf (Johann Baptist Lampi d.ä.) - Nationalmuseum - 37526.tif
Роден
Починал
Погребан Швеция

Религия лутеранство
Награди Орден на слона
Орден Черен орел
Управление
Период 29 март 179229 март 1809
Коронация 3 април 1800 г.
Предшественик Густав III
Наследник Карл XIII
Armoiries du Roi Gustave IV Adolphe de Suède et Finlande.svg
Семейство
Род Шлезвиг-Холщайн-Готорп
Баща Густав III (Швеция)[1]
Съпруга Фридерика фон Баден (6 октомври 1797 – 7 април 1812)[1]
Деца Густаф фон Ваза
София Вилхелмина фон Холщайн-Готорп
Густав IV Адолф в Общомедия

ПроизходРедактиране

Роден е в Стокхолм през 1778 г. Син е на крал Густав III от Швеция и неговата кралица София Магдалена. Предполага се, че е биологичен син на благородник от финландско потекло.

Крал на ШвецияРедактиране

След убийството на баща му Густав III през март 1792, той се възкачва на престола.

РегенствоРедактиране

През 1796 г. неговият чичо, който му е регент, спомага за това младият крал да посети Санкт Петербург. Поводът е Густав IV да се сгоди за великата княгиня Александра Павловна, внучка на Екатерина Велика. Въпреки това предстоящото сватбено тържество се отменя поради неотстъпчивостта на шведския крал да допусне бъдещата му съпруга да продължи да изповядва православието (тогавашната шведска конституция не го допуска).

Самостоятелно управлениеРедактиране

 
Крал Густав IV Адолф

Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на Наполеон I Бонапарт на политическата сцена. Густав IV Адолф не е почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с Френската република, през 1805 г. бива приобщена към третата коалиция срещу Наполеон, чиито армии завземат Шведска Померания. В резултат от Тилзитския мир, сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да участва в Наполеоновата блокада, въдворена с цел да се огъне и изтощи Албионът. Швеция обаче не го прави заради търговските връзки с Великобритания, които са жизнено важни и поради това във Финландия нахлуват руски войски и я окупират заедно с част от северните ѝ територии. Шведско владение още от Средновековието, Финландия бива завзета от Русия, а преди да завърши едногодишната, катастрофална за кралството му война, Густав IV Адолф е свален от престола след преврат, извършен през месец март 1809 г. от дворянската опозиция, която настоява за конституционна форма на управление. На трона се възкачва по-младият брат на Густав III, Карл XIII, и Швеция става конституционна монархия с власт, разпределена между краля, риксрода и риксдага.

Живот след абдикациятаРедактиране

В изгнание Густав IV се установява в Санкт Гален, Швейцария, където живее в малък хотел сред нищета и изолираност, под името на полковник Густафсон. Там той претърпява мозъчен инсулт и умира. По-късно останките му са пренесени в Швеция.

ФамилияРедактиране

На 6 октомври 1797 г. в Стокхолм Густав IV се жени за Фридерика фон Баден, дъщеря на наследствения принц Карл Лудвиг фон Баден и съпругата му, първата му братовчедка, принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат. Двамата имат пет деца:[2]

ИзточнициРедактиране

  • Вера Ганчева – Швеция – „Страната и хората. География, история, общество, култура, личности“ изд. „Хемус Груп“ София 2001

Външни препраткиРедактиране

Густав III Крал на Швеция (1792 – 1809) Карл XIII