Гълъбин Боевски
Гълъбин Пепов Боевски е български щангист и олимпийски шампион от Олимпийските игри в Сидни през 2000 г.
Гълъбин Боевски | |
български щангист | |
Роден |
19 декември 1974 г.
|
---|
Олимпийски игри | ||
---|---|---|
Сидни 2000 |
Биография
редактиранеРоден е на 19 декември 1974 г. в град Кнежа. Възпитаник е на Средно спортно училище „Георги Бенковски“ (Плевен). Първият му треньор по вдигане на тежести е Стефчо Малкодански. Състезава се в категория 69 кг.
Спортни постижения
редактиране- Трикратен европейски шампион (1999, 2002 и 2003)
- Световен шампион (1999, 2001)
- Олимпийски шампион (Летни олимпийски игри 2000)
Награди
редактиране- Спортист на годината на България (1-во място 1999, 3-то – 2000, 2-ро – 2001)
След спортната кариера
редактиранеПрез 2004 г. Международната федерация по вдигане на тежести наказва Гълъбин Боевски за фалшифициране на допингови проби с лишаване от състезателни права за 8 години, което слага край на спортната му кариера.[1]
Извън състезателната му дейност, професионалното му развитие също е тясно свързано със спорта. В началото на 2004 г. той отваря фитнес център „Боевски 2000“, който се намира в сградата на националния стадион „Васил Левски“. Също така внася хранителни добавки, продукти за възстановяване и отслабване. Женен от 1992 г. и има син Пол и дъщери Сара и Майра. Пол е футболист, а Сара е тенисистка.
През 2007 г. е избран за общински съветник в Столична община като кандидат на ГЕРБ и посочен за председател на Комисията по младежта и спорта. След училищен скандал със сина му Пол през април 2008 г. е принуден да напусне Столичния общински съвет, а неговото членство в ГЕРБ е прекратено същия месец.[2]
На 24 октомври 2011 г. е арестуван на летище Гуарульос в Сао Пауло, Бразилия, при опит да напусне страната с 9 килограма кокаин. Наркотиците са открити в тайници в два от трите спортни сака на непълнолетната му дъщеря Сара, която го е придружавала, за да участва в международен турнир по тенис.[3] На дъщеря му е позволено да напусне Бразилия. Боевски твърди, че е купил куфарите от Бразилия и не знае как наркотиците са се озовали в тях. В края на декември 2011 г. директорът на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) съобщава, че кокаинът е бил предназначен за България и Гълъбин Боевски е щял да бъде възнаграден за неговото пренасяне.[4] На 3 май 2012 г. е осъден на 9 години и 4 месеца затвор от федералния съд в Бразилия.[5] На 22 октомври 2013 г. напуска Бразилия, а МВнР потвърждава, че е освободен.[6]
През октомври 2020 година е задържан в Португалия отново с обвинение за трафик на наркотици - опит да пренесе над 1 тон кокаин. През април 2022 година е осъден на шест години и половина затвор, които излежава в Португалия.[7]
Книга
редактиранеНа 21 декември 2013 г. издателска къща „Труд“ публикува книгата на журналиста от вестник „България Днес“ Огнян Георгиев „Белият затворник“. В изданието се описва целият живот и кариерата на Гълъбин Боевски. За пръв път е посочен начинът, по който щангистът успява да излезе от затвора едва две години след изтичането на неговата присъда. Авторът описва тайната около допинг скандала на олимпийските игри в Сидни, конфликта на Боевски с легендарния треньор Иван Абаджиев, годините в емблематичното спортно училище „Олимпийски надежди“, бизнес инициативите на Боевски, както и опитът му да влезе в политиката посредством партия ГЕРБ.[8][9]
Източници
редактиране- ↑ Спортният съд в Лозана потвърди наказанието на Гълъбин Боевски // dnevnik.bg. Дневник, 2004. Посетен на 26 октомври 2011.
- ↑ Гълъбин Боевски напуска Столичния общински съвет // dnevnik.bg. Дневник, 2008. Архивиран от оригинала на 2011-10-29. Посетен на 26 октомври 2011.
- ↑ Наркокартел осъди Боевски и бос на ВИС на смърт
- ↑ Кокаинът на Боевски бил за продажба в България // mediapool.bg. Mediapool, 2011. Посетен на 29 декември 2011.
- ↑ 9 г. и 4 месеца затвор за Боевски
- ↑ Външно мълчи по случая с Гълъбин Боевски, OFFNews.bg, 24 октомври 2013
- ↑ Гълъбин Боевски е осъден в Португалия за трафик на дрога за 50 млн. долара
- ↑ Белият затворник. Тайната история на Гълъбин Боевски.
- ↑ www.dnevnik.bg