Гърбашел
Гърбашел, Гърбасел или Гърбушел (на гръцки: Καστανιές, Кастаниес, до 1926 година: Γκερμπασέλ, Гербасел[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 595 жители (2001).
| Гърбашел Καστανιές | |
| — село — | |
  Гърбашел  Гърбашел  Гърбашел | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 80 m |
| Население | 301 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61100 |
География редактиране
Селото е разположено на 11 километра северозападно от град Кукуш (Килкис).
История редактиране
В Османската империя редактиране
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Гърбошел е представлявано от Петко и от Харизан, син на Новак.[2]
В XIX век Гърбашел е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гърбашали (Ghirbachali) е посочено като село в каза Аврет Хисар с 50 домакинства и 230 жители българи,[3] но в каза Дойран Горно Гарбасово (Garbassovo-gorno) и Долно Гърбасово (Garbbassovo-dolno) са посочени съответно със 120 и 135 къщи и 327 и 363 жители помаци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гърбашел е село със 150 жители българи християни.[5]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Garbachel) е село в Кукушка каза с 224 души българи екзархисти като функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Гърбашел са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция редактиране
В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Кастаниес.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 177 семейства и 572 жители бежанци.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Печали Чаир[10] | Πετσαλί Τσαΐρι | Ливади Пета | Λιβάδι Πέτα[11] | местност на ЮЗ от Маловци[10] |
| Декели Таш[10] | Δεκελή Τάς | Моностири | Μονοστήρι[11] | местност на ЮЗ от Маловци[10] |
| Буюк Таш[10] | Μπουγιούκ Τάς | Мегали Петра | Μεγάλη Πέτρα[11] | местност на З от Маловци[10] |
| Вергетур[10] | Βεργετούρ | Фагана | Φαγάνα[11] | възвишение на СЗ от Гърбашел (123 m) и на И над Врагитурци[10] |
Личности редактиране
- Родени в Гърбашел
Георги Мицев Георгиев (1870 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 13-а кукушка дружина; на 24 март 1943 година като жител на Струмица подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[12]- Георги Христов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Трета солунска дружина[13]
- Кирил Христов Гърбешелов (1890/1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд на Гоце Бърдаров, Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина[14]
- Миле Танев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета солунска дружина[15]
- Христо Танчев, учи в съседните училища, учител по гръцки във Врагитурци, униатски свещеник от 1877 година[16]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 338.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 763.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 689.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 641.