Гьон II Кастриоти
Гьон II Кастриоти (на албански: Gjon Kastrioti II, на италиански: Ioanne Castrioto,[1] Giovanni Castrioto[2]) (1456 – 1502) е албански благородник от XV век.
| Гьон II Кастриоти Gjon Kastrioti II | |
 | |
| Роден |
1456
|
|---|---|
| Починал | 1502
|
| Религия | Католическа църква |
| Семейство | |
| Род | Кастриоти |
| Баща | Скендербег |
| Майка | Доника Кастриоти |
| Съпруга | Ирина Бранкович (съпруга на Гьон II Кастриоти) |
Гьон е единственият син на националния герой на Албания Скендербег и Доника Кастриоти. За кратко е владетел на Круя след смъртта на баща си, но скоро е принуден да напусне страната. Заминава за Италия, където е херцог на град Галатина (1485), граф на Солето, владетел на Монте Сант'Анджело и Сан Джовани Ротондо.
През 1495 г. кралят на Неапол Фердинандо I му дава титлата сеньор на Галяно дел Капо и Ория. Опитва се да се бори срещу османците.[3] През юни 1481 г. подкрепя силите на Иван Църноевич за успешното отвоюване на княжество Зета от османците.[4]
Семейство редактиране
Гьон II Кастриоти се жени за Ирина Бранкович, третата дъщеря на Лазар Бранкович, смедеревски деспот, и съпругата му Елена Палеологина.[5] Имат няколко деца:
- Джорджо († 1540),
- Костантино Кастриота (1477 – 1500), епископ на Изерния
- Феранте († 1561), херцог на Галатина
- Мария († 1569)
Потомците на Гьон II Кастриоти, живеещи днес в Италия, са единствените потомци на византийския император Мануил II Палеолог, прадядо на Ирина Бранкович.[6]
Бележки редактиране
- ↑ Theodore Spandounes (Spandugnino), De la origine deli Imperatori Ottomani, Sathas, C. N. (ed.) (1890) Documents inédits relatifs à l'histoire de la Grèce au moyen âge, IX (Paris), p. 159
- ↑ Breve memoria de li discendenti de nostra casa Musachi, p. 284
- ↑ Anamali, Skënder (2002), Historia e popullit shqiptar në katër vëllime (in Albanian), I, Botimet Toena, рp. 413–416, OCLC 52411919
- ↑ Евгениј Љвович Немировски (1996). Почеци штампарства у Црној Гори, 1492-1496. ЦНБ "Ђурђе Црнојевић". p. 99.
- ↑ Dejan Nikolić (1996). Svi vladari Srbije. Narodna biblioteka "Resavska škola".
- ↑ Runciman, Steven (1990), The fall of Constantinople, 1453, Cambridge University Press, pp. 183–185, ISBN 978-0-521-39832-9